Вървел си зайо из гората небрежно и изведнъж видял лисицата да ходи малко особено държейки се за задника:
- А бе лисо, какво ти е? Що ходиш като на*бана?
- А бе мани, мани... Появил се един лос тука в гората... е*е всичко живо наред, ужас! А най-лошото е, че е много любезен...
"Тая нещо не е в ред"- помислил си зайо и си продължил безгрижно.
След малко гледа кумчо вълчо, и той ходи като на*бан.
- А бе вълчо, кво ти е бе?
- Мани, мани... един лос тука има.. е*е всичко живо наред... ама е много любезен.
Зайо вече взел да се притеснява, забързал крачката и решил да се прибере по-скоро, че да не го изненадат и него.
По някое време срещнал меца, и тя същата история. Зайо взел да изпада в паника. Завтекъл се с всички сили към хралупата, спъвал се, ставал, надрал си лицето, по пътя видел още 5- 6 животни, и те същата работа.
Добрал се най-сетне до дома, хлопнал след се*е си вратата, турил си една тапа в гъза и въздъхнал с облекчение.
Тамън вече си мислел как единствен в гората му се разминало и се чуло:
Пук(звук от тапа)
- Добър вечер...
Един ден лисицата и таралежа се срещнали. Лисицата имала 300 хитринки, а таралежа само 3.
Лисицата казала на таралежа:
- Ежко, мен ме гонят едни хора и искат да ме хванат.
- Добре Лисанке, но ти имаш цели 300! Аз имам само 3.
- Забравих ги всичките!
- Добре, срути им сградата и те ще си помислят, че можеш да направиш и на тях такова и ще те оставят.
На другия ден:
- Направих както ми каза, но те извадиха пироните и взеха, че построиха нова сграда.
- Добре, направи се на умряла и когато дойде го ухапи!!!
На другия ден:
- Направих както ми каза, но той си превърза ръката и пак си продължи да ме гони!
- Ухапи го по-силно!
На другия ден:
- Направих както ми каза, но той отиде в болницата и му изписаха хапчета и за една седмица се оправи и пак ме гони!
- Тогава им вземи едно PSP и те като се заиграят няма да се усетят за теб!
На другия ден:
- Направих както ми каза, но малкото им детенце го счупи и пак ме гонят.
- Вече нямам хитринки, но ще измисля.
Мислили, мислили, един час помислили и най-накрая Ежко се сетил за още една.
- Иди разболей детето и те ще се загрижат за него и ще те оставят!
На другия ден:
- Направих както ми каза, но те го излекуваха и пак ме гонят!
Тогава таралежът се изнервил и казал:
- Еми тогава отиди до дома им и те ще те хванат и ще те изядат и вече няма да те гонят.
Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат:
- А, Зайо, ти що си без шапка бе? - и го съдрали от бой.На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка.
- А, Зайо, ти що си със шапка, бе? - и пак го съдрали от бой. Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията. Наговорили се: "Утре като видим заека, ще му искаме цигара. Ако ни даде с филтър - Що ни даваш с филтър, ако ни даде без филтър - що ни даваш без филтър и пак ще го бием!". Зайчето обаче, било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари, с филтър и без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му искат цигара:
- Ей, Заек! Я дай една цигара!
- С филтър или без филтър? - пита Зайо. Вълкът и Лисицата се спогледали, почесали се и в един глас изревали:
- Абе заек, ти що пак си без шапка?
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи:
- Как си, лисо? - попитал я заека.
- Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника... Бягай зайо, защото... - рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка.
- Какво става с тебе, Вълчо? - рекъл заека.
- Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника... не виждаш ли... Бягай, защото... - едва-едва рекъл вълка.
Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче:
- О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! - рекла мечката.
Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си:
- Добърррр деннннн!
Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ.
Първо отишла при Баба Меца и й казала:
- Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера?
А Баба Меца отговорила:
- Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова... нали се сещаш.
Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата.
Кума Лиса, крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал:
- Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест.
- Ееее, няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи!
- Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто.
Лисицата вече крайно изнервена, го попитала:
- Добре, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна?
- Ами боли ме оная работа за твойте въглища!
Сподели