Един човек влиза в оръжеен магазин и иска от продавача да му покаже снайпера с най-добър оптически мерник с който разполага.
Продавачът започва да вади един по един най-скъпите модели, но клиентът е изключително скептичен към всеки един от тях. Накрая отегчено казва:
-Вижте сега, аз съм военен и в същото време ловец и не искам да ви казвам колко оръжия са ми минали през ръцете, та искам да видя наистина най-доброто, което можете да ми предложите.
Продавачът заключил вратата на магазина, слезнал в някакъв склад и се върнал с пушка, на която само оптическият мерник бил дълъг над 50 сантиметра.
- Това оръжие е забранено за продажба, но мисля, че за вас мога да направя изключение. Ако погледнете през мерника, можете да видите какво става дори в моята къща която се намира на другия хълм, на поне 4 километра разстояние.
Ловецът погледнал през мерника и развеселен казал:
- Ха, във вашата къща виждам как един гол мъж гони една гола жена.
Продавачът погледнал и с почервеняла от яд физиономия, казал:
- Ако с едни изстрел простреляш жена ми в главата, а с още един улучиш пениса на любовника й, ти подарявам пушката.
Ловецът се навел, прицелил се и казал:
-Ха, един изстрел ще е достатъчен!
В едно село се появила мечка - стръвница. Хората се видяли в чудо и извикали ловец, който да ги отърве от страшния звяр. Завели го те при леговището на мечката и го оставили там. Зачакал ловецът пред бърлогата, час, два, три - нищо. По едно време някой го потупал по рамото и що да види - пред него самата мечка-стръвница му проговорила:
-Какво да те правя сега, да те ям или ще ми дадеш да те опъна?
Нямало как ловеца свалил гащи, и мечката го оправила.На другата сутрин с пушки, ножове и въжета ловеца пак зачакал мечката пред леговището. Чакал, чакал стъмнило се, а мечката я няма. В полунощ някой го потупал по рамото. Обръща се нашия-мечката ,и пак го опънала. На третия ден, ловецът взел автомат,бомби, лазерен мерник, въоръжен до зъби, чакал ден и нощ. На зазоряване отново се появила мечката, потупала го по рамото и го поитала:
-Абе ти да не си гей...?
Един мъртвец изпаднал на пътя от катафалката. Друг шофьор не го видял, прегазил го, спрял и си вика:
"Леле! Прегазих човека" - па го скрил в храстите.
Един ловец стрелял, стрелял, пък погледнал в храстите и видял трупа, надупчен със сачми:
"Мале! Утепах човека!", па го хвърлил в язовира.
Един бракониер ловил риба с динамит, гръмнал, трупът изплувал... "Олеле! Гръмнах човека"...
...и така, след куп премеждия, някой закарал "човека" в спешната хирургия.
След няколко часа операция, излиза хирургът, сваля маската, шапката, бърше потта от челото и казва:
- Уф! Ще живее!
Програмист
Приказката "Червената шапчица"Още докато е под DOS юзера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.От geri_12
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал:
- Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме.
Така се появили командирите.
Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва:
- Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим.
Така се появили началник-щабовете.
Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива.
Така се появили снайперистите.
Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва...
Така се появили старшините.
Сподели