В класа на Иванчо ще идва на посещение майор Миланов от милицията и другарката ги предупредила:
- Всеки ще каже по едно изречение, като всяка дума да започва с буквата "М".
Идва майор Миланов и първа става Марийка:
- Москва. Мраз. Майор Миланов марширува с московската младеж. Майор Миланов молодец.
- Браво, седни си!
Става Петърчо:
- Милано. Майор Миланов мъчи мафията. Мафията: "Милост, майор Миланов, милост".
- Много добре!
И така се изредил целият клас и дошъл ред на Иванчо. Учителката не искала Иванчо да става, защото знаела, че ще каже някоя глупост. Майор Миланов, обаче, го накарал да стане.
Иванчо става и сияещ:
- Мала Азия. Мъгла. Мараня. Морни манафи маат майор Миланов между мъдята и малкия мозък. Майор Миланов мляска мазен ми*ет на махараджата. Махараджата: "Машалла, майор Миланов, машалла!!!
Шофьор пътува на дълъг курс. Край шосето циганка-гледачка маха за автостоп. Човека си мисли: - Да я кача - ще иска да ми гледа, ще ми надуе главата. Да не я кача - може да ме прокълне... Я по-добре да я взема, пък нека си говори. Спрял. Качила се циганката. - Ех, добър човек си ти! Златно сърце носиш, диамантено... Дай да ти гледам! - Не! Каквото е било - вече го знам. Какво ще бъде - ще разбера! - Тогава три истини да ти кажа, искаш ли? - Това може... - Първата истина - Луната свети, но не грее. Истина ли е? - Истина е. - Втората истина - Козела с брадата си не бреца. Истина ли е? - Истина е. - Третата истина - Жена ти Марийка при съседа Пешо ходи! - Ааа, това вече не е истина! Не може да бъде! Не го вярвам! - Ако искаш вярваш, ако не искаш - не вярваш... Извършил си курса човекът, прибира се в къщи, жена му Марийка веднага нарежда масата, бутилка поднася - весела, усмихната... Хапнали, пийнали, взел да разказва мъжа как му е минал деня, какво му е дрънкала гледачката. Казал първата истина - Марийка веднага: - Ах, истината ти е казала! Казал втората. - И това е самата истина! - А третата истина Миме, няма да ти я кажа! Заработило женското любопитство, замрънкала, заврънкала - кажи, та кажи! - Ми, на съседа Пешо му е ей такъв - мъъъничък. - Еее, това съвсем не е истина!
Иванчо, когато и да срещне Марийка все я прекарвал. Един ден Марийка разплакана отива при баба си. - Бабо, бабо, Иванчо когато и да ме срещне все ма е*е. - Слушай сега Марийке, ще сложиш едно орехче вътре в п*тката си и така той като пробва да те е*е няма да може. Така и направила Марийка, сложила си орехче и изчезнала навън. Видял я Иванчо и отново: - Сваляй гащите Марийке ще те е*а. - Добре! - казала тя. Свалила си гащите и Иванчо сигурен, мъчил се да го вкара ама не успял, пак пробвал и пак не успял. Изнервен от това Иванчо отива при дядо си. - А бе, дядо, пробвах да е*а Марийка ама не влиза, друг път когато и да реша да я е*а все влизаше, а сега не може. - Слушай сега моето момче. Като я видиш натисни я с ръчичка по коремчето и каквото има вътре ще излезе. И така срещнал Иванчо пак Марийка, натиснал я с ръка по корема и орехчето излезнало та пак я нае*ал. Прибира се Марийка вкъщи и пак реве. - Бабо, Иванчо пак ми го вкара. - Как така? - А ми натисна ме по коремчето и орехчето излезе. Бабата: - Ах тази стара лисица дядо му!Едно време дини вадеше от г*за ми.
Сподели