Изпраща майката Иванчо за сирене, като му дава 5 лева. Среща го Марийка и му вика:
- Ако познаеш къде ми е пу*ката, ще ме наебеш, ако не - ще ми дадеш всичките пари дето имаш.
Иванчо, врял и кипял, вика:
- Ами къде е, отпред е, къде?!
Марийка си свалила гащите, надупила се, и пу*ката й щръкнала отзад. Иванчо нямало къде да мърда, дал й парите. Пибира се у тях и като го попитала майка му, къде е сиренето, той казал, че загубил парите по пътя. Дала му още 5лв. и пак го пратила да вземе сирене. Обаче Марийка пак стои на пътя и го чака и му вика:
- Ако познаеш къде ми е пу*ката, ще ме наебеш, ако не - ще ми дадеш всичките пари дето имаш.
Иванчо, вече научен от видяното, вика:
- Хааа, Марийке, не можеш да ме излъжеш, отзад е!
Марийка обаче се събула и пу*ката и цъфнала отпред. И пак му взела петте лева. Прибира се Иванчо тъжен...
Майка му го пита:
- А бе Иванчо, два пъти се прибираш без сирене, какво става бе?
- Докато не се научите къде да си държите пу*ките, ни сирене, ни пари ще видите!
Оженили се Иванчо и Марийка, и като съвременно разкрепостено семейство се разбрали, ако някой чукне нещо чуждо, да не казва, а да събира по едно грахово зърно и след 30 години брак, да си ги преброят и си кажат истината. Бързо изминали тези 30 години, живяли нормално, като средностатистическо българско семейство. Вечерта на деня, сами, седнали в хола на масата да правят рекапитулация на кръшкането. Марийка вади от една кесийка грахови зърна, около шепа и половина. Иванчо радостен, вади един трилитров буркан, пълен до горе с грах и се фука:
- Еее булка, ти си ми била почти вярна през тези 30 години! Браво, аз бая пу*карлък изпона*бах, даже не ги знам колко зърна са в буркана!
- Хмм, дърт рогат вол, ти не помниш ли, че любимите ти манджи, които ти готвих през тези години, бяха все с грах! Едно кило не съм купила досега от магазина...