Марийка отива в едно ателие за пиърсинг. Посреща я собственика, целия в халки, пирони и разни други висулки:
- Добър ден, завчера тук ми сложиха една халкичка на путенцето.
- Кво, някаква рекламация ли има? Аз ли я слагах?
- Не Вие, едно друго симпатично момче. Малко ми е тежичка, ако трябва да я сменим с по-лека.
- Дай да видя!
Свалила Марийка бикините, той гледа и вика към вътрешното помещение за работа:
- Иванчо, ела бързо при мен да видиш, това ли са ти ключовете, дето каза завчера, че си ги загубил?
Раано сутрин звъни будилника. Иванчо става, поглежда през джама - вън духа ужасно, прехвърля суграшица, но той слага ловните дрехи, мята пушката на рамо - ще ходи на лов. Марийка мърмори от топлия креват:
- Ти акъл имаш ли в това гадно време на лов? Стой си на топло!
- Не става. Обещал съм на пичовете, ще дойдат с един джип и отиваме за глигани!
Излезъл пред къщи, чака 10, 20, 40 минути - никой не идва. Явно пичовете са се отказали. Прибира се измръзнал, съблича се и се мушва под завивката до топлия гъз на Марийка:
- Бррр! Кучешко време! Измръзнах!
Марийка сънено промърморва:
- Пешо, първо се постопли, че си много студен! Бях сигурна, че моя тъпанар ще отиде на лов, затова не ти звъннах контролно..
Срещнала Марийка Понокио и започнала да го моли:
- Пинокио, моля те да ти седна на носа!
- А-а, не може Марийке, аз съм гнуслив.
- Хайде, Пинокио, моля ти се, много ти се моля да ти седна на носа.
- Не може бе Марийке, казах ти вече, гнуслив съм.
- Моля ти се Пинокио, хайде да ти седна на носа, виж как ти се моля.
Накрая Пинокио не издържал и се съгласил. Марийка седнала и казала:
- Хайде Пинокио, лъжи сега, лъжи!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов."
Учителката прочела съчинението и се възмутила:
- Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично.
Пише Иванчо втори вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха."
Учителката пак недоволна казва:
- Няма нищо за труда.
Иванчо сяда и пише нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал."
Учителката го прочела и:
- Хм... няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна.
Пише пак Иванчо:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал."
Учителката чела, гледала, мислила па рекла:
- Добре... Любов, природа, труд, червена нишка... Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш?
Пише Иванчо пак нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза:
- Еб*л съм му майката, и утре е ден!"
Сподели