Иванчо и Марийка минавали по един мост. Марийка казала:
- Иванчо, искам да ме издържиш да се изпикая от моста в реката.
Хванал я Иванчо и я поднесъл през перилата на моста. Държал я половин минута, цяла минута, па рекъл:
- Ма Мариике, няма ли да пикаеш, че ми отмаляха ръцете, ма!!!
- Чакай, бе Иванчо, отдолу има една лодка, чакам я да мине, та да се изпикая в нея!
А Иванчо рекъл:
- Пикай , бе Марийке - това ти е отражението бе....
Вървели поп и клисар,естествено клисаря ходил пеш а попът на магарето.Клисаря се уморил да ходи и си мислил как може да излъже попа та да се качи на магарето.Вървели що вървели и минали покрай едни гробища,а там видели една вдовица да се пропява на един гроб.
- Ох,Георги защо ме остави сама Георги толкова ми е тежко без теб.
В това време на клисаря му хрумнала блестяща идея да излъже попа и му рекъл:
- Дядо попе искаш ли да се хванем на бас че мога да изчукам тази жена тук на гробищата,ако го направя даваш ми магарето а ти ще ходиш пеш.Попът се съгласил но при условие че се качи на едно дърво и ще гледа да се увери че е истина.Договори ли се.Нашия човек отишъл до един чужд гроб и започнал с все сила да плаче:
- Ох Марийке,Марийке как можа да си отидеш от този свят,толкова ми е мъчно,как ще се справям сам!
Жената го съжалила и отишла да го утешава.
- Кого сте изгубили г-не,жена си ли,от какво беше болна?
- Не беше болна,ами много съм надарен и не можа да ми издържи.
На вдовицата очите й светнали.
- Ами ще ми покажеш ли колко си надарен?-попитала тя.
- Може,да отидем ей под онова дърво тогава.
Отишли и започнали да "работят" както му е редът.
По едно време в кулминационния момент жената взела да вика от удоволствие:
- Ох,ох идааа Георги,идаа дръж ма Георгее.
В това време попът от дървото се обадил:
- Да е....а твойта мама ти дали ще отидеш до Георги или не,не знам ама на мене магарето ми отиде.
В клас влиза нова учителка: – Добър ден, деца! Аз съм новата ви класна ръководителка. Казвам се Мария Иванова и съм фенка на ЦСКА. А сега нека всяко от вас, деца, се представи по същия начин! – Аз се казвам Петърчо, и съм фен на ЦСКА. – Аз се казвам Асенчо и съм фен на ЦСКА. – Аз се казвам Марийка и съм фенка на ЦСКА. Стигнали до Иванчо. – Аз се казвам Иванчо и съм фен на Левски. – Как може!? Защо не си фен на ЦСКА? – Мама е фенка на Левски, тате е фен на Левски, приятелите ми са фенове на Левски – и аз съм фен на Левски. – И какво от това? Ами ако майка ти беше прос*итутка, баща ти наркоман, а приятелите – гейове, тогава? – Е, тогава щях да съм фен на ЦСКА.
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се приберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: "Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални." Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено.
- Майстор ли си викала, Марийке? - пита Иванчо.
- Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него.
- И ти му направи сладкиш?
- О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
Сподели