Мъж и жена имали за домашен любимец катерица. Веднъж решили да отидат на екскурзия в друга държава. Но тъй като на границата не било позволено да се пренасят животни, жената казала на мъжа да си сложи катерицата в гащите… Сложил я той, минали границата успешно и тъкмо вече всичко било наред, мъжът извадил катерицата и я убил. Жената изпищяла и казала: - Как можа, бе нещастник, какво ти е сторило горкото животно, та го уби така грозно?!? А мъжът отвърнал: - Мамицата й перв*рзна аз… Първо ми помисли пишката за клон - качва се, слиза, качва се, слиза… е това го изтърпях! После ми помисли гъза за хралупа - влиза, излиза, влиза, излиза… Айде и това го изтърпях! Остави това, ами ми помисли топките за орехи… гриза ги, дърпа ги, гриза ги, дърпа ги… ех и това го изтърпях! Ама като вкара орехите в хралупата - е това не можах да й го простя…
Кратки версии на класически произведения за мързеливи хора: "Война и мир" (Лев Толстой) - Всички са тъжни. Вали сняг. "Гроздовете на гнева" (Джон Стайнбек) - Животът във фермата е кофти. Пътуване! Пътуването е кофти. "Дон Кихот" (Мигел де Сервантес) - Мъж напада вятърни мелници. Освен това е и луд. "И слънце изгрява" (Ърнест Хемингуей) - Загубено поколение се напива. Все още е загубено. "Моби дик" (Хърман Мелвил) - Човек срещу Кит. Китът побеждава. "Одисей" (Джеймс Джойс) - Дъблин, нещо, нещо, нещо, вмъкнато изречение. "Одисея" (Омир) - На ветеран от войната му отнема цяла вечност да се прибере, после избива всички. "Брулени хълмове" (Емили Бронте) - Нещо като брат и сестра се влюбват. Мъгливо е. "Уолдън" (Хенри Дейвид Торо) - Мъж седи навън 2 години. Нищо не се случва. "Престъпление и наказание" (Достоевски) - Убиец се чувства зле. Признава си. Отива в затвора. Олеква му. "Беоулф" (англосаксиноски епос) - Герой убива чудовище. Бла, бла, бла. Дракон убива героя. "Ад" (Данте) - Адът направо избухва.
На смъртното си ложе един баща завещал на тримата си сина своите крави. Всяка сутрин синовете пускали кравите да пасат на поляната и отивали в града на работа. Но кравите започнали да измират мистериозно и синовете взели решение през обедните си почивки да наглеждат добитъка. За целта решили да минават през прекия път в гората. Но те не знаели, че в гората живеела една вещица.
Минал най-големият брат през гората и насреща му изскача вещицата. А тя, горката, била загоряла като каубойски тиган, и му казала: "Сега ще ме чукаш един час, иначе ще те изям." Правил, каквото правил, но не смогнал, и тя го изяла. Минал вторият брат. Пак изскочила, и пак: "Ще ме ръгаш 2 часа, иначе ще те изям". Праскал, праскал, ама и той не смогнал, и вещицата го изяла. Минал и най-малкият брат. Отново изскочила вещицата-нимфоманка и му рекла: "От теб искам да ме чукаш 3 часа, щото си младичък." Метнал й се младежът и я почнал- един, два, три, четири часа. На осмия час вещицата се примолила: "Спри, моля те, не издържам!", а момъкът й отвърнал:"Е сега ще разбереш от какво умряха кравите."