Двама гейове щели да летят от София за Ню Йорн и единия пита другия колко ще трае полета до там.
- Около тринадесет часа,- казва единият.
- Ейййй, как ще изтраем толкова часа без с*кс?
- Споко, нека само да излети самолета, аз ще ти кажа как ще стане.
Излетели от София и отракания гей вика на другия.
- Събувай си панталона и да те почвам да те чукам.
- Ти луд ли си, я виж колко хора има в самолета!
- Не се притеснявай, тук никой не обръща внимание на другите, я извикай силно една бира и ще видиш, че никой няма да ти обърне внимание.
Речено - сторено, след като викнал една бира и никой не му обърнал внимание оня се надупил и другия му скъсал гъзът от еб*не.
Кацнал самолета в Ню Йорк и всички пасажери слезнали от него, стюардесата започнала да проверява някой нещо да не е забравил в самолета и се натъкнала на един господин приклекнал между седалките и се държи за корема.
- Какво ви е господине? - го пита стюардесата.
- Нещо язвата ме преряза и не мога да се изправя.
- Добре де защо не викнахте, тук имаме лекарски екип.
- Ааааааа ще викна, един викна една бира, че му скъсаха гъза от еб*н.
В един бар влиза един пед*раст, ама съвсем леко отваря вратата, после съвсем леко я затваря, сяда на бара и казва на бармана, който бил негър, със съвсем тънък глас:
- Едно уиски.
Бармана се ядосал и казал:
- Абе ти къв мъж си, я излез и влез пак обаче тоз път няма да отваряш леко вратата, а със шут, затваряш я по същия начин, идваш, блъскаш на бара и казваш "Я дай едно уиски тука бе!".
Педераста се съгласил и излязъл. Но пак влязъл по същия начин - съвсем леко отворил вратата, съвсем леко я затворил и с още по-тънък глас казал:
- Едно уиски.
Бармана се ядосал още повече и му казал:
- Я застани на моето място, аз ще ти покажа как се прави.
Барманът излязъл и след малко влязъл като танк. БАМ - шут на вратата, БАМ да я затвори, седнал на бара, блъснал с ръка и казал:
- Я дай едно уиски тука бе!
А пед*раста му отвърнал:
- На чернилки не сервираме.
Живяла някога в едно царство страшно надарена царица- с големи месести наляти напращяли и щръкнали ц*ци. Всички мъже си мечтаели да ги осмучат, но естествено никой не го споделял от страх да не му отрежат главата. Веднъж конярът решил да го сподели със своя приятел- царския лекар. А лекарят веднага му отговорил- нямаш проблем, ще го уредя, но в замяна искам да ми подариш най-добрият си кон!
Направили те пазарлъка и лекарят предприел веднага действия- сложил едно прахче в сутиена на царицата, и тя като го сложила,след малко я обзел силен сърбеж. Извикала лекаря, той се направил че я прглежда, и важно заключил- "Мдаа, това е една много рядка алергия и има много лекарства, но всички действат бавно и несигурно. Най-сигурно е ако гърдите Ви се третират с прясна слюнка от кралския коняр- тъй като вследствие дългия престой в конюшната, неговата слюнка има лечебна сила....
Омаял доктора царицата и след малко довели коняра и след като му обяснили, че ще му отрежат главата ако се разчуе, пуснали го при царицата и той лизал ли лизал и смучел ц*ците и докато едва не припаднал от кеф. А прахчето било краткодействащо, и след малко царицата се чувствала страхотно и била предоволна.
Минало известно време, но коняра се отметнал и не искал да изпълни обещанието си към доктора. Днес така, утре така, и един ден стражите нахлули и го отвели пак в двореца, а там го чакал доктора, който го посрещнал с думите : Аде познай сега къде го сърби царя...
Един поп се движи с каруца из полето. Гледа един мъж коси трева, а на краката му завързани едни големи звънци. Станало му интересно на попа, приближaва се и пита: - Човече, защо са ти тези звънци? - Отче, като звънят звънците, всички животинки в тревата ги чуват и бягат. По този начин няма да им направя нищо лошо. - Добра душа си ти, сине мой… - А, не! Грешен съм, отче. - И какви са ти греховете? - Ами работя при един богаташ. Когато той тръгне с коня за града, аз със стопанката… ох, колко съм грешен! - Не е голям грях това, сине. Заради доброто ти сърце, Господ ще ти прости. Други грехове имаш ли? - Имам, отче. Когато господарят и господарката тръгнат с коня за града, аз с дъщеря им… ох, колко съм грешен… - Да, това е сериозен грях, синко, но заради любовта ти към живинките Господ ще ти го прости… Друго? - Ами когато господарят и господарката тръгнат с дъщеря си пеша към града, тогава аз с коня… Попът го прекъсва: - Сине! Аз мисля, че тия звънчета, май не на краката трябва да си ги връзваш…