Баща приспива малкия си син. – Тате, разкажи ми вместо приказка - защо хората гласуват на избори?! – За да изберат правителство, което да управлява страната. – И как функционира тази страна?! – ОК, ще ти го обясня съвсем простичко - аз, твоят баща - съм правителството. Защото в къщи командвам аз. Майка ти е законът. Защото за нея са важни редът и правилата. Баба ти е пресата, медиите. Защото тя винаги е наясно и знае всичко. Прислужницата е народът. Защото той върши най-трудната работа. Ти си съвременната младеж. А малката ти сестричка е утрешната надежда. Детето заспива замислено, а бащата горд от нагледните си практически обяснения загася лампата. Посред нощ, малкият се събужда да чишка. Чува шум в стаята на прислужницата, приближава се и вижда баща си в леглото с нея. Уплашен, тича в стаята на майка си, но тя спи дълбоко. Отива в стаята на баба си, но тя не го забелязва, защото концентрирано гледа сериал по тв. Връщайки се в детската, намира сестричката си с мокри памперси... Озадачен, малкият възкликва гневно: - Сега разбирам всичко - правителството мачка народа. Законът е заспал. Медиите си губят времето с простотии. Младежта е объркана. А надеждата за утре е осрана!
Младеж се явява на интервю за работа като продавач-консултант в голям хипермаркет. Управителя го пита: - Имате ли опит в продажбите, работили ли сте нещо подобно преди? - Не. - Хм, добре айде ще ти дам шанс да видим дали ще можеш да продадеш нещо. Оставям те сам в магазина, довечера като се върна да видим какъв оборот си направил. Връща се и пита: - Как ти мина деня, имаше ли клиенти, успя ли да продадеш нещо? - Да, но само едно. - Лошо, и на каква сума ти е продажбата? - Ами 135 000 долара! - казал младежа. - Хайде бе, че кво толкова продаде? - попитал управителя. - Ами дойде един господин и му продадох риболовни кукички No 5 "орлов нокът" за шаран. - Добре де, ама едни кукички за 135 000 долара? - зачудил се управителя. - Е не, аз после го попитах дали има добра корда, той каза, че няма, та му продадох и корда. - И пак са много парите бе. - Еми после го попитах има ли добри прътове, продадох му, после му викам - Добре де ама ти без лодка как ще ловиш? Продадох му и лодка, после и двигател за лодката, иначе как, няма да гребе я. Ама тая лодка и тоя двигател няма на ръце да я носи, предложих му и един готин джип да си ходи на излети, ами ако се наложи да останеш му викам, я си вземи палатка, спален чувал, газова бутилка и всичко необходимо за такова нещо. - Браво бе, ти за първи ден изби рибата! - зарадвал се управителя. - Човекът дойде за едни кукички, ти му продаде лодка джип и т.н., ми ти си бил голяма работа бе. - Ами, казало момчето, той клиента дойде за дамски превръзки на жена си, аз му дадох и му казах: - Така и така няма да правиш любов, по добре отиди за риба.
Лекция по психология в университета. Професорът: - Днес ще ви покажа пример за три ключови стадия на вълнение в човешката психика - учудване, раздразнение и гняв. Взима телефона си и набира случаен номер. - Здравейте, търся Христо. - Имате грешка?! - Ето! – усмихва се професорът, прекъсвайки връзката. – Тук говорим за леко учудване. След това отново набира същия номер. - Здравейте, Христо върна ли се вече? - Тук няма такъв, нали ви казах! - А това, колеги, вече е раздразнение. Потривайки ръце, професорът заговорнически намигва на аудиторията си и за трети път набира номера. - Христо още ли го няма? - А бе ти що не си еб*ш майката!!! – гласът отсреща вече крещи. - Ето, студенти, това вече е гняв! – доволен е преподавателят. Тогава в аудиторията един младеж вдига ръка. - Професоре, забравихте последния стадий. - И какъв е той?! - Пълното озверяване. – Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера. - Добър ден. Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?
Пешо бил много, ама много добър човек. Помагал на всички от сърце и с каквото може. В отговор получавал само черна неблагодарност - удари под кръста, мизерии в службата, подигравки от комшиите и изневери в семейството. След четири брака, седем смени на работа и десет различни квартири вървял Пешо един ден край реката мрачен и умислен. Изведнъж видял някакъв младеж да се дави. Скочил във водата и го спасил. Както го спасил и свестил, внезапно, в някакъв небивал порив, обърнал младежа по корем и го изнасилил. - Господине, какво беше това? - проплакал младия мъж. - Вие ме спасихте, направихте ми най-голямото добро, а после такава гавра... Защо? Пешо го погледнал строго и рекъл: - Щото много забравяте, бе! За-бра-вя-те!
На пазара мъж продава петел. Ама петел - голям, с наперен гребен, хубава перушина, цветна, абе петел на петлите. Спира до него един старец и го попитал:
- Абе, младеж, защо го продаваш този петел? Работа ли не върши, какво? Кокошките не ги ли оправя както трябва, че искаш да се отървеш от него?
- Не бе, деде - отговорил му мъжът - всичко си прави както трябва, оправя кокошките, оправя и патките, оправя и мисирките, даже онзи ден изплющя и кучето.
- Еееее - възкликнал дядото - защо тогава го продаваш този петел? Та той е идеален!
- Абе мани, вчера го забелязах, че много странно ме е загледал....
Сподели