- Аз съм Денерис Таргариен, родената в буря, от рода Таргариен, повелителка на драконите, неизгарящата в огън, кралица на Мийрин, калееси на дотраките зад морето, разбиващата окови ...
- Ало, на стационарен телефон съм и не ви чувам добре! Повторете пак по букви. Първата беше "Д", като Димитровград, нали?...
Някой си чуек, разхождайки из Варна - влязъл в магазинче за сувенири. Харесал си една изкусно изработена и наглед стара бронзова котка и попитал за цената и. - Десет кинта за котката! - рекъл продавачът - и още 1000 за историята и. - А не може ли само котката да взема? Не ме интересува историята. - Хубаво, ама ще се върнете, сигурен съм в това. - Пхъ! - изпръхтял презрително туристът, взел котката, оставил десетак и си излязъл. Още на входът някаква улична котка присламчила към него. След няколко крачки от близкият двор изскочили още три-четири, на първото кръстовище го посрещнали нови десетина. Човекът крачел все по-бързо, но напусто - отвсякъде извирали още и още и още и още и още и още и още котки и тръгвали след него. Затичал се ония, а вече хиляди котки го преследвали. Стигнал до краят на улицата - пред него - само море. Не знаейки какво да прави, туристът с все сили метнал бронзовата котка в морето, а ордите котки профучали край него и наскачали след сувенирът. Туристът седнал запъхтян на вълноломът, държал тимберицата си в ръце, не можейки да повярва на видяното, след това хукнал обратно към магазинът. - Хи-хи-хи! - потрил ръце търговецът - нали ви казах, че ще се върнете? Една бимберичка и имате историята? - Не ме интересува историята - рекъл запъхтян човекът - Малък бронзов политик, имате ли? Имате ли?
Един човек се прибира от морето към София и както си кара, вижда едно момче с зелен панталон, зелена риза и зелена шапка, което маха за авто-стоп.
Човекът му спрял, качил го и му казал:
- Здравей, аз съм Гошо, ти как се казваш.
- Еми аз съм зеления пед*рас...
Човека си продължил да кара и след пет километра не щеш ли видял друго момче на авто стоп, което носело червени панталони, червена риза и червена шапка. Спрял и на него и го качил.
- Здравей, аз съм Гошо.
- Аз съм червения пед*рас ....
- Аз съм заления, приятно ми е.
Запознали се всички и продължили. Покарал няма и десетина минути и Гошо, който гледа лошо, видял едно момче което му маха - със сини панталони, синя риза и синя шапка. Гошо му спял и му казал:
- Ти сигурно си синия пед*рас, качвай се.
- А бе не знам дали съм пед*рас, ама ти си дай документите за проверка.