Моше е, естествено, евреин и освен това – студент в Оксфорд. Явява се на изпит, който трябва да продължи цели шест часа (!) Но след като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът се приближава към него.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега.
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам
- Но защо решихте, че ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.
Кораб значи,море,ма много море в пъти..екипаж от 5-а души(ми ко ся, то малко кораб,ади стига сте зяли) И тез галфони 6 месеца в морето женска риба не видяли па камо ли мадама,абе обстановката шибано напрегната. Най - новият моряк се обърнал към капитана:
-Абе, шефе, даи да изчукаме нещо, направо фанах мазоли от тез чикии.
-Можи бе, що стиска дося ахмак такъв, ей го на готвача няма дерт(готвача дребно китаиче). Ша си платиш и готово.
-Ари стига бе,ма той дъли ша пусни?
-Абе, но проблеми, бе прънгач,500 долара и клатиш.
-Ко,а стига бе старши много бре,ми тоа поиче от наи-скъпата ку*ва излиза, що тъи?
-Ми ся, 200 долара за мен дет ша уредя работата, и по 150 за руснаците дет ша държат китаеца!(:
Мутра го мъчат болки в бъбреците. Толкова била силна и постоянна болката, че той не можел даже да говори. Шефът му го посъветвал да отиде на лекар. Отива мутрата на лекар и лекарят му изписва свещички.
- Отиваш, младежо, в аптеката, взимаш свещичките и си ги поставяш в ануса. Гарантирам ти, че след 4-5 ще почувстваш голямо облекчение и болката ще изчезне.
Отива мутрата в аптеката, купува си свещичките и се прибира доволен в къщи. Решил веднага да започне лечението, но внезапно се сетил, че няма анус.
- Какво е това анус - попитал той жена си - от къде да го намеря? Казвай, че много ме боли, направо не се изтрайва вече..
- Не знам бе, скъпи - отвърнала жена му - иди попитай шефа, той ти каза за лекаря, той ще знае какво е анус и откъде да го намериш.
Отива мутрата при шефа си и вече примижавайки от болка го пита:
- Абе, шефе, докторчето, при което ме прати излезе свестен, изписа ми ей тия свещички да си ги пъхам в ануса, обаче имам един проблем - какво е това анус и къде да го намеря?
- Абе ти си бил много тъп - казал му леко изнервен шефа - защо като си купува свещичките не си купи и анус? Я бягай бързо до аптеката и си купи!
Мутрата вече пренебрегнал болките в бъбреците и се запътил към аптеката.
Влязъл той ядосан и креснал на аптекарката:
- Абе, госпожо, вие защо като ми продадохте тези свещички, не ми продадохте и анус за тях? А? Аз сега в гъза си ли да ги пъхам???
Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Бай Иван и му казал:
- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента Първанов, искам всичко да е на ред.
Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Бай Иван още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене пиене, минала срещата...
След месец началника отива по същия повод при Бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно.
След още два месеца, началника пак отива при Бай Иван и му казва:
- Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Ватикана - за литургията на Папата.
Така и станало - отишли на литургията, а там много народ. Бай Иван и началника му застанали в центъра на тълпата и литургията започнала. По едно време Папата казал по микрофона:
- Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.
Отишъл Бай Иван, литургията свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Бай Иван го попитал:
- Началник, какво ти стана, защо припадна?
А началника отговорил:
- Добре... че си приятел с Първанов го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Папата те познава - как да е; но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита:
- Абе, кой е оня там горе до Бай Иван?
Сподели