Една икиндия Пена срещнала старата си дружка Мара, спряла я, па й рекла:
- Що си така угрижена, сестрице? Що й е на измъчената ти душица?
- Остави се, Пено, само лошотии ми доаждат до глава. Па при таа с*ксуална демокрация, що ни налегна сега, мой Ване се оказа сто процента инвалид - изплакала тя.
- Че как така, ма? Па скоро го видох и сума жилав ми се чини - учудила се Пена.
- Жилав ли рече? - разсмяла се Мара. - Де да беше така, сестро, а оно жилата му от бая време не стая!
- Това ли било, Маро? Така кажи, де! - разсмяла се и Пена. - По тоя показател мой Вуте бие рекорда - триста процента инвалид!
- Как така триста процента, ма? - на свой ред се учудила Мара.
- Па много просто! Не стига дека жилата му не стая, ами преди месец се утрепа с моторо, потроши си пръстите и си преапа язико. Сама сметай!
Пена се събудила сутринта, издоила кравата, извела я на паша, събудила децата, нахранила ги, наточила косата, отишла на полето, косила, жънала, насякла дърва, приготвила обяд, нахранила децата, прибрала кравата, след това косила до вечерта, върнала се, приготвила вечеря, нахранила децата, изкъпала ги, почистила, седнала и изяла един комат хляб и легнала да спи с чувство за изпълнен дълг… обаче изведнъж скочила ужасена: - Божке, Вуте нена@бан!
Вуте и Пена на екскурзия в Япония. Посещение на японско гробище на групата. Разглеждат и Вуте вижда, че на надгробните плочи пише "Яко Суно, родена 1936 г - умряла 1975г, тя живя 10 г.". На друга "Сейри Нихочи, роден 1905 г - умрял 1973 г, той живя 3 г." и т. н... Смята Вуте, ала никак не му излизат сметките и попитал, каква е тази работа. Отговорили му, че в Япония е прието да се пише само броя на годините, през които човекът е бил щастлив.
Замислил се Вуте и казал на Пена:
- Пено, га умра на гроба да ми напишат "ОН СЕ РОДИ УМРЕЛ."
Отива Нане в черквата и сяда при дядо поп да се изповяда.
Попът го пита:
- Какви грехове имаш синко?
Нане казва:
- Ами дядо попе, нали знаеш, такива по тънката част.
- С коя съгреши сине?
- Ами не мога да ти кажа, не е кавалерско, нали знаеш.
Дядо поп:
- Да не е с Пена дето живее до чешмата под мегдана?
- Не, нее дядо попе.
- Да не е с Мара, на баира отгоре до връо?
Нане:
- И с нея не е.
- А да не е Станка, долу до реката при казаня?
- И с нея не е. Стига моля те, не ме разпитвай повече.
Дядо поп накрая му опростил греховете и Нане си тръгва. На входа на черквата го среща Вуте и му вика:
- Абре Нане, що чиниш тука?
- Ааа, нищо, дойдох да взема малко адреси.