Както карах Трабанта и не щеш ли - съдба се отбих в ресторанта, за да хапна чорба. На съседната маса една дама седи. Една дама от класа с ей такива гърди. Тя облизваше устни, аз я гледах смутен и желания вкусни се събудиха в мен. Имах няколко бона и ми падна перде. О, пред нея Мадона репички да яде. Но отсреща не щеш ли един мъж изрева с триъгълни плещи и квадратна глава: - Ало, малката, как си? Плащам! Тръгвай със мен! Тя му каза: - Простак си! - и добави: "Кретен!" Разгневи се обаче тоз, квадратният пес. Тя пищи, той я влачи към един Мерцедес. О, така се ядосах и какъвто съм луд, на земята го проснах с един ъперкут. Но пристигат четирма на уши с обеци - охранителна фирма, цял отбор от борци… И какво да ви кажа - полудял от любов, аз лежа на паважа, а след туй в "Пирогов". Нямам близки, съседи, ни жена, нито брат, с телесни повреди и отпред, и отзад, изпочупен, гипсиран, смъртоносно ранен, от любов репресиран, за любов награден. И завит с одеяло, гледам в стаята - Тя с термометър, цукало и букетче цветя, уморена и бледа на леглото седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. - Помълчи за минутка, нямам капка вина, аз не съм пр*ститутка, аз съм честна жена. Ти не си адекватен в този к*рвенски век, ти си невероятен, ти си честен човек. Ах, сърцето ми страда да те гледам лежащ. Да отидем в Канада или примерно в САЩ. От покоен роднина наследих ресторант… - Ами мойта Родина? Ами моят Трабант? Не, не искам да чуя. Тука аз съм роден. Аз съм българче, туй е първа радост за мен. На леглото ми бледа любовта ми седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. После моето тяло тя премести така и ми сложи цукало и ми махна с ръка: - Сбогом, смешно човече! Ах, за теб ми е жал, че България вече е потънала в кал. Няма тук патриоти. Хайде, миличък, спи! На таквиз идиоти тя все пак се крепи. О, Българио, нека имаш жребий нелек, теб тринадесет века те насилват през век. Помълчи за минутка, нямаш капка вина. Ти не си пр*ститутка, ти си честна жена!
Богата мутра наела зидар да му измаже една ограда на вилата. Като влязъл той у тях и видял за къв палат става въпрос веднага разбрал, че е ударил 6-ца от тотото и поискал 6000 евро за измазването на малката оградка. Мутрата не се пазарил, щото имал много пари, но пък поставил условие, че ако замазката стане крива ще го спука от е*ане. Почнал зидаря, бил велик майстор, но от притеснение за е*ането и вълнение за 6000 евро дето щял да вземе, ръката му треперела и изкривил замазката. Изобщо мутрата не се пазарила дала му парите и викнал двама от охраната си: - Зимайте го този и го спукайте от еб*не в гората. Тръгнали с Мерцедеса към гората, а по пътя: - Моля ви се хора стар човек съм, вече имам три деца ще стана за смях на цяло село. - Не шефа каза и ще те еб*м. - Айде бе, хора, ще ви дам 3000 евро, а вие кажете, че сте свършили работата. - Не шефа каза и ще те е*ем. Думата му е закон. - Ще ви дам всичките 6000. - Абе ти не разбра ли? Ще те спукаме от еб*не - шефа каза. В този момен звъни GSM-а на единия и се чува из цялата кола разярения глас на шефа: - Връщайте се веднага има един за убиване, не ще да връща парите, да вземете и него към гората. Минало малко време и зидаря от задната седалка плахо потупал единия по рамото: - Ей, пичове да не вземе да стане няква грешка после. Аз съм за еб*не.
Умира Соломон. Следва, разбира се, Страшен съд, Архангели, лично дело: - Изневерявал ли си? - Е, как да ви кажа... - Ясно. А данъчните лъгал ли си? - Не, откъде накъде, но... - Ясно. И така - по всички точки. Жив човек. Кой е безгрешен? Накрая следва присъдата: - Общо взето, ти си добър човек, но си грешил здраво. Праведен банкрут. Накратко - искаме да ти помогнем, но не можем. Приготвяй се за Ада. Идват охранителите, вежливо, но строго го хващат под ръка и го отвеждат. Безкраен коридор и врати, врати... Отнякъде се дочуват крясъци, стонове... Мирише на пърлено... На вратите - табели - "Ирландци", 'Малайзийци". На една дори - "Инуити" е написано. Водят Соломон до врата с надпис - "Евреи": - Е, успех, грешнико! И го бутват с викове: - Взимайте попълнението! Влиза Соломон и се озърта страхливо. Горещо! Обаче на хълма - лозе. Недалеко - красиви бели къщи. Полето обработено, нива след нива. Навсякъде - автоматични системи за капково напояване... А на хоризонта - някакъв град, небостъргачи, на слънцето блестят метални конструкции, стъкло и бетон. И тук към него се приближава едно АТV и водачът му подава каска: - Новият! Хайде, ще те закарам до града. - А-а-а... Кажете, това наоколо, това ли е Адът? - Ех, човече, да беше видял това тук преди шестдесет години!
Сподели