Тъжна, но поучителна история за алчността... Генко я разказа.
Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до "Заминаващи". Някакъв човек ме спира и моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се не съвсем охотно, но нали трябва да сме хора. Стоя и чакам, минават 15 минути и почва да ми писва. И отивам при един от гранична полиция и обяснявам ситуацията. Граничарят ме поканва в една стая за оформяне на протокола, взима ми име, лични данни... Стигаме до съдържание на куфара, отваря ме и... вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам!!! - как може да съм такъв идиот, тихичко да си бях излязъл, щях да си взема такси на 10лв за километър, че ако искам и до морето... Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат слюнките...
- КВО СТОИШ! Прибирай и ти, ангел-хранителю наш....
Почвам моменталически и аз да прибирам пачки, взимам-пъхам, взимам пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световното...
Събуждам се - цялото одеяло съм си напъхал в гащите...
Пътува някакъв пич във влака и на някаква гара в купето му влиза семейство - мъж, много грозна жена, пубер на 15 и лапе на 6-7 години. Пътуват си те и по едно време нашия човек пита мъжа: - Близнаци, а? - Какви близнаци, бе?! Не виждаш ли, каква им е възрастовата разлика? Продължава пътуването и след около час нашия пак: - А бе близнаци са! - Не са бе, човек. Единия е на 15, другия на 6. Не виждаш ли сам? И вече стигнали до друга гара, семейството тръгва да се изнизва и нашия направо хваща човека за ръката и го пита: - Човек, не може да не са близнаци!!! - А бе ти побъркан ли си? Къв е тоя малоумен въпрос? Не ги ли виждаш? - А бе виждам ги аз, ама просто не мога да повярвам, че си я еб*л тая два пъти.
Изпит по Физика: - Колега, зле е, но хайде, последен въпрос. Отговорите ли - 3. Значи, пътувате във влак, топло ви е. Какво правите? - Събличам си якето - отговаря студентът. - Пак е горещо... - Ами, отварям прозореца. - Така! Ха сега кажете каква е скоростта на вятъра! - Амии... Равна на скоростта на влака. - Съжалявам. Двойка. Влиза следващия студент, пак същия въпрос. Така са скъсани поне 5-6 студента. Влиза последния. Отново същия решителен въпрос: - Пътувате във влак, горещо Ви е. Какво правите? - Събличам си якето. - Пак е горещо. - Събличам си пуловера. - Пак Ви е горещо, колега. - Събличам си ризата. - Но пак е горещо. Какво правите по нататък! - Нервничи вече доцентът. - Събличам си потника. - После? - Абе, гащите събувам, ама прозореца не отварям!
Решили Чапаев и адютантът му да забият някое маце на плажа. Отишли, разположили се и Чапай изпратил Петка на разузнаване. Верният адютант тръгнал, вървял, вървял, стигнал до края на плажа и понеже разстоянието било доста голямо, спретнал от подръчни материали един надпис, на който написал "Обедают!". Прочел го Чапай и си помислил: $Е, добре, нека се наобядват момичетата$. Минал половин час, Петка продължавал да държи надписа нависоко, а Чапай си мислел, че сигурно много са огладнели девойчетата, щом продължават да обядват; нищо, ще почакаме още малко. След още половин час Петка дотичал до началника си и викнал: "Василий Иванич, защо не идвате, не прочетохте ли: Обе дают! (И двете дават!)"
Сподели