Трима завряни зетьове, си пиели в кръчмата. Но станало време да затваря, а на тях им се пиело още… но, къде? Единия казал: - У дома не става, знаете как е… ще ме линчуват… Другия и той така… Третия казал: - Споко, отиваме у дома! Отиват те и оня дига всичко живо, жена, тъща, тъст и ги строява, цяла нощ ги обслужват като в петзвезден хотел… салати, ракии, мезета, вино… Цяла нощ пукали тримата, а семейството хвърчи. Тръгват си двамата сутринта и единия рекъл: - Бах мааму брат ние сме завряни зетьове, нас ше ни изядат у къщи… а ти как си ги дресирал, как успя? - Ми… ко да ви кажаа… Кат влязох за сефте в тая къща, едно куче ме залая… извадих му жълт картон. На другия ден, пак ме залая… извадих му втори, трети път ме залая… извадих му червен картон, извадих пищака и го гръмнах! Тия всичките тука, са с по два жълти картона…
Мутра е на почивка на Канарските острови. Страшно му
харесва. Отива при местния организатор и казва:
- Много е хубаво при вас, искам да доведа баща си тук, да си почине, да се разсее...
- Ами няма проблеми, доведете го.
- Само че знаете ли, температурата на водата в морето при вас е 27 градуса, а татко обича 26. Разбирате ли, не 25 или 27, а именно 26, ще си платя.
- Много добре, ще го нагласим.
- Освен това, пясъка ви е жълтеникъв, а татко обича бял, разбира се ще платя.
- Добре, ще опитаме.
- И птичките при вас някак неразбираемо летят, а на татко му харесва ето така "хвър-хвър", и затова ще платя.
- Добре, и за птичките нещо ще измислим.
- И още едно нещо, палмите ако можете да разсадите на редове, при вас те стоят някак безразборно, разбира се ще платя.
- Добре, и с палмите ще се разберем.
Идва бащата на мутрата, почива си, радва се на живота. Влиза в морето - пясъка е бял, потапя си ръката във водата - точно 26 градуса, птичките над морето правят ето така "хвър-хвър", огледал се - палмите засадени на редове. Поседнал на
едно столче, затворил очите си блаженно и си помислил -
- Ето в такива моменти разбираш, че щастието не е в парите!!!
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Пазарджик.
- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето, удържал ти е за храна!
Сподели