Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка: - К’ва си ти, ма? - Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката. - Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас. - Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб. - Не, разкарай се. Не ми трябваш. - Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама! Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: - За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Мъжът бизнесмен, изпраща факс на жена си :
"Скъпа, вярвам, че ще разбереш, сега когато ти си вече на 54 години, имам известни нужди, които ти не можеш повече да задоволяваш. Аз съм много щастлив с теб, смятам, че си прекрасна съпруга и искрено се надявам, че няма да реагираш болно като разбереш, че когато получиш този факс, ще съм в хо...тел "Confort Inn" с Ванеса, 25 годишната ми секретарка. Но не се безпокой, ще си бъда в къщи преди полунощ."
Когато мъжът пристига в къщи, намира бележка върху масата :
"Скъпи, получих факса ти и много ти благодаря за проявената загриженост. Възползвам се от случая да ти напомня, че ти също си на 54 години. И да те осведомя, че когато четеш тази бележка, ще съм в хотел "Fiesta" с Мишел, моя треньор по тенис, който както и секретарката ти, е също на 25 години.
Понеже освен че си преуспял бизнесмен, си завършил още и математика, ще можеш лесно да разбереш, че си приличаме при тези обстоятелства, но ... с една малка разлика :
"25 влиза повече пъти в 54, отколкото 54 в 25 ..."
Следователно, не ме очаквай по-рано от утре!"
Мъж стои на опашката в супермаркета. По едно време вижда, че от съседната опашка му маха симпатична блондинка. Мъжът не се сеща, къде се е запознал с тази красавица и се опитва да си спомни.
Тя идва при него, той се извинява, че не се сеща къде са се виждали. Тя отговаря:
- Разбира се, може и да греша, но мисля, че сте бащата на едно от моите деца.
Мъжът почва да мисли, кога за последен път е изневерявал на жена си.
- Вие ли сте онази стриптизьорка, която колегите ми поръчаха, като бях командировка. А после на билярдната маса го направихме пред всички...
- Не, аз съм възпитателката на вашия син в детската градина
Един мъж отишъл на море по време на отпуската. Легнал на плажа и му станало толкова приятно от леко парещите лъчи на слънцето и звука от вълните, та взел, че заспал под чадъра. Като се събудил, ужасна болка го пронизвала надолу от кръста - сянката се била изместила, цялата кожа по краката му била изгоряла и имала по-червен цвят даже и от лицето на разпален комунист по време на партийно събрание. Качили го в Бърза помощ и директно в най-близката болница. Лекарят го погледнал, видял колко критично е състоянието му, помислил малко и предписал рецепта която съдържала Дефламол, Тоалетно мляко, цял куп лекарства и на последно място Виагра. Санитарят го погледнал учудено:
- Докторе, за лекарствата ясно, ама за кво му е тая Виагра... той и без това не е в състояние да се движи, та камо ли да прави с*кс.
Докторът го погледнал изпод вежди и отговорил:
- Как защо му е Виагра - за да не може чаршафът да му опира в кожата на краката!
На един кораб пътували студенти. По едно време корабът катастрофирал. На най-близкият остров оцелели само трима студенти - от МЕИ, от ВИАС и студент по биология. Намерили ги местните канибали и им казали: - Ще ви ядем. - А, как така ще ни ядете. - В казана и после ще ви ядем. - Да ама така няма да е честно. Трябва да ни дадете някакъв шанс. Мислили диваците, мислили и накрая един от тях казал: - Който ни преброи овцете, няма да го изядем! Студентите се зарадвали и поискали веднага да им покажат овцете... Повели ги диваците към върха на една планина и като го стигнали, от другата страна се видяло цяло поле пълно с овце! Седнал студентът от ВИАС, смятал размера на полета, размера на овцете и какво ли още не, но накрая се отказал и канибалите го изяли... Седнал после и студентът по биология, смятал откога има овце, с каква скорост се размножавали и т. н., но накрая и той се отказал. Изяли го и него... Седнал накрая студента от МЕИ, помислил малко и казал: - Вие имате 19 456 410 овце! - А, как позна, бе? - Много просто, броиш краката и делиш на 4!
Circullium Vitae (Автобиография)
1. Лични данни
Име: Дуцко Дудев Каракочев
Дата и място на раждане: не знам, около 40-50 годишен съм.
Постоянен адрес: София, ж.к. “Факултето” на втория етаж
Семейно положение: женен с 18 деца и 26 внуци
2. Образование
3-ти клас до голямото междучасие
3. Трудов стаж
- Пазарджишки окръжен затвор – 1985 – 1990
- Бобовдолски окръжен затвор – 1992 – 1999
- Поправителен дом – Кремиковци – 2001-2003
Назначенията в тези предприятия бяха в следствие на това, че често намирах парите на хората още преди да са ги загубили.
В Бобовдолския затвор съм завършил курсове по макраме, а в Пазарджишкия се научих да свиря на акордеон. Там свикнах и на работа в екип.
4. Чужди езици
- Есперанто
- Ромски - майчин
5. Допълнителни курсове, обучения и интереси
- 15.11.2004 – Столипиново, Семинарно обучение на тема “По жицата”. Анализ на творбата от Йордан Йовков и обучение как да не ни хваща тока, когато крадем кабели
- обичам черната музика – Кондьо, Софи Маринова, Бони (но не Бони М) и др.
6. Личностни качества
- Тих, скромен и мързелив
- Рядко идвам на работа, но не закъснявам
- Работя малко, но с желание
Желая да се кандидатирам при вас за длъжността “SAP консултант” или в краен случай "Transfer специалист". Много съм добър и се надявам да се видим скоро, ако не почна работа преди това в Софийския централен затвор, щото и оттам яко ме канят.
Сподели