Един човек имал проблем със с*кса - свършвал много бързо. Какви ли не доктори обиколил, никой не могъл да му помогне. Накрая последен шанс му бил един психоаналитик. Доктора: - Значи, като почнете с*кса, ще си представиш, че си на една автобусна спирка и чакаш например автобус номер 20 да дойде. Минават много автобуси, но не и 20-ката. Най накрая идва, ти се качваш и пътуваш до последната му спирка. След това слизаш и чакаш същия номер в обратна посока. И отново - автобус след автобус, но не и 20-ти номер. Когато най-накрая дойде, ти се качваш и пътуваш до спирката, от която си тръгнал. Слизаш и отиваш например при бай Иван да пиеш едно кафе. И чак тогава ще свършиш. Човекът си тръгнал доволен като обещал да дойде на другия ден, да сподели на доктора как е минала вечерта. Влиза в кабинета на другия ден и вика: - Докторе, нищо не стана с тая твоя терапия. - Защо, бе? - пита доктора. - Ами както ме посъветва, като се награбихме вечерта с жената и аз почнах да си представям как чакам 20-ти номер на спирката. Но не щеш ли, идва веднага моят автобус и от него слиза бай Иван... с кафето...
– Миличка, аз малко позакъснях тука, ама нали посрещахме гости на фирмата по новия проект и решихме да го полеем, малко... – Да, Супермен. – А пък после решиха и в едно чалга заведение да отидат... Аз не исках, ама по задължение. – Да, Супермен. – Пък после решихме да ги изпратим до хотела, пък да покажа на колежката стаята и как се пуска душа и се забавих малко... – Да, Супермен. – А пък тя реши да ме почерпи едно кафе... – Да, Супермен. – Ама ти защо постоянно ми викаш Супермен? – Защото само ти и Супермен си обувате долните гащи върху панталоните, идиот такъв!
Гларусът Гошо тръгва на автостоп за морето.
Качва го открит камион превозващ празен кофчег.
Завалява силен дъжд и Гошо влиза в ковчега.
След малко камиона спира на двама махащи цигани.
- А ва бате, ши на качиш ли до Бургас.
- Качете се, отзад има още един.
Качват се. Пристигат в Бургас. Шофьора пита Гошо, къде са се
дянали циганите, след като не е спирал никъде, и е карал с 80.
Гошо разказва какво е чул.
- Мирко, ко ши кайш, да видим ли ко има вътре?
Някой пръстен, някой часовник.
- Страх май.
- Няма страшну ва, той умря вечи.
Гошо обяснява:
- Аз само надигнах капака на ковчега, седнах и за секунда видях двама да се надпреварват, кой да скочи пръв.