Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва:
- Можеш ли да събереш момчетата на площадката?
- Мога - казал шефа.
Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал:
- Кажи сега какво изнасяш?
- Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох.
Митничарите се подсмихнали и си казали - ще внася.
На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо.
Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път
давал на момчетата по 200, на шефа - 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки.
Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита:
- Какво става бе, човек?
- Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя - тия направо ми одраха кожата.
- Ти хубаво строиш - казал кисело митничаря - ама защо с наши пари?
Пътуват различни по цвят и етнически произход американци в самолет. Сред тях баща и син с черен цвят на кожата. По едно време стюардесата обявява: - Уважаеми пътници, самолетът има повреда и за да не падне, трябва да започнем да изхвърляме част от пътниците. За да няма протести, почваме по азбучен ред. Any African Americans? Малкото негърче поглежда към баща си, но той се присвива на седалката и си трае. Стюардесата преминава на буква B: - Black Americans? Малкото негърче отново поглежда към баща си, но той се присвива още по-ниско на седалката и си трае. Стюардесата преминава на буква С: - Coloured Americans? Бащата с черна кожа отново си трае, та малкото не издържа и пита: - Тате, какво става, защо не се обаждаме? - Мълчи си, сине, днес сме Niggers...
Хубав слънчев ден. Един човек си карал чисто новия Мерцедес по пътя и се радвал на удоволствието от шофирането. По едно време видял някакъв младеж, който унило махал на стоп и се пържел на слънцето. Човекът се разчуствал и спрял да вземе младежа, та и той на хубава кола да се повози. Младежът сърдечно благодарил и се качил в Мерцедеса и веднага започнал да разпитва шофьора: - Господине, страхотна кола имате, а това копче за какво е? - От там се включва климатика. - Страхотно, супер, а тази ръчка? - Това е скоростния лост. - А това дето мига и цъка? - Това са мигачите. - А на това телевизорче какво дават сега? - Това не е телевизор, това е навигацията. Това мъчение продължило почти половин час и шофьора започнал да се изнервя. И когато досадния стопаджия посочил емблемата на Мерцедеса с въпроса: - А това какво е? Човекът го изгледал кръвнишки и процедил през зъби: - Това, моето момче, е мерник! С него целя пешеходците дето пребягват пред колата. Стопаджията видимо се стреснал, свил се на седалката и млъкнал и шофьора най-после си отдъхнал. Но както си пътували в блажена тишина и минавали през едно село, една бабка ненадейно изскочила пред колата. Шофьора веднага ударил спирачки, завъртял рязко волана и с триста зора избегнал удара, след което си отдъхнал, теглил една юнашка псувня и си продължил по пътя. Минали десетина минути и стопаджията до него се обадил: - Не че искам с нещо да ви обидя, ама за толкова скъпа кола мерника и нищо не струва. Аз, ако не бях отворил вратата, тая бабка щяхме да я изпуснем…
Сподели