Пешо среща приятеля си Киро, който носи старинен часовник с кукувица. - На ремонт ли го носиш? - Не, ще го хвърлям в Перловската река! - Защо бе човек? - Защото, вечер като се прибирам, влизам на пръсти, а жената пита в тъмното - "В колко се прибираш? А аз и викам - единайсе часа! В това време - тоя кукне два пъти, а тя само това и чака - "Единайсе, а!? А часовника защо кука два!" Издава ме непрекъснато, затова ще го изхвърля! - Недей бе човек, това е ценна скъпа вещ! Има решение на твоят проблем! Научи се и ти да кукаш като него! Той кукне два - ти кукни още девет пъти и готово! - Знаеш ли, че си прав! Жив да си за съвета! Няма да го хвърлям! Минало седмица. Пешо среща жената на Киро, носи същият часовник. - Ще го изхвърляш ли булка? - Нося го на ремонт! Още от мамини го имаме, ама напоследък нещо му стана! Нощем - кукне трийсе - четиресе пъти, пръдне и се уригне! А, снощи се е насрал в коридора!
Описание на Мъжката Солидарност:
Прибира се след тридневно отсъствие Пешо - целият в червило, миришещ на дамски парфюм, полупиян. Жена му го започва още от вратата:
- Край! Омръзна ми вече! Взимам си децата и се развеждам! Къде беше?
- Спокойно бе жена. Бях с Кольо - играхме карти, пихме, после мача... не съм усетил как е минало времето. Обади му се ако не вярваш.
Жената звъни на Кольо:
- Здрасти, съпругата на Пешо е. Да знаеш къде е?
А приятеля отговорил:
- ААА - ето го пред мен, играем на карти. Да ти го дам ли да говориш с него......
Описание на Женската Солидарност:
Прибира се Мария след неколкодневно отсъствие - миришеща на мъжка пот, със скъсано бельо. Съпругът й я хваща за шията:
- Къде ходиш, мамка ти, пропаднала. Искам развод. Ще си прибера децата.
- Успокой се скъпи. Нищо не е станало. Вярвай ми. Бях с Нина и пазарувахме повечко, после се заговорихме за рецепти и дрехи. Не съм усетила как е минало. Ако не ми вярваш, обади й се.
Мъжът звъни на Нина:
- Ало Нина, здравей! Аз съм съпругът на Мария. Да знаеш къде е?
А Нина най-невъзмутимо, дори загрижено казала:
- Ееее, тази пък откога не съм я виждала. Кажи й да ми се обади, когато се освободи...
Учителят:
- Пешо, ако ти дам един хамстер, а после още два хамстера, а после още три хамстера... Колко хамстера ще имаш?
Пешо:
- Седем!
Учителят:
- Пешо, слушай внимателно! Давам ти един хамстер, после още два и после още три. Колко ще имаш?
- Седем!
- Добре, ще ти поставя задачата по друг начин. Давам ти една ябълка, после още две и след това още три. Колко ябълки ще имаш?
- Шест!
- Е, най-накрая стигнахме до нещо вярно. Значи, давам ти един хамстер, после още два, после още три. Колко стават?
- Седем!
- Абе, как така седем, бе, Пешо?
Пешо:
- Ами, защото аз вече си имам един хамстер вкъщи!