Пешо е моряк и е за първи път на плаване. Шест месеца корабът не е спирал в пристанище. Пристигат в Банкок. На кораба се качва пристанищният контрол и казва, че е забранено слизането на брега, защото върлува страшна болест. - Аа, не! Язе, 6 месеца жена не съм виждал! Слизам! - рекъл Пешо, хвърлил се във водата и доплувал до брега. Отдал се на "Лайф" цяла нощ. Прибрал се призори и се хвърлил в койката. Някъде следобед, станал, отишъл до тоалетната и кво да види - целият му член на дупки! Пикае, като лейка! Страшно се уплашил, отишъл при доктора и му го показал. Онзи дълго го разглеждал и накрая казал: - Виж колега, аз не съм никакъв доктор, а братовчет на капитана. Но, като бивш флейтист от Софийската опера, мога да те науча, как да си наредиш пръстите, че да не се опикаваш!
Шофьор пътува на дълъг курс. Край шосето циганка-гледачка маха за автостоп. Човека си мисли: - Да я кача - ще иска да ми гледа, ще ми надуе главата. Да не я кача - може да ме прокълне... Я по-добре да я взема, пък нека си говори. Спрял. Качила се циганката. - Ех, добър човек си ти! Златно сърце носиш, диамантено... Дай да ти гледам! - Не! Каквото е било - вече го знам. Какво ще бъде - ще разбера! - Тогава три истини да ти кажа, искаш ли? - Това може... - Първата истина - Луната свети, но не грее. Истина ли е? - Истина е. - Втората истина - Козела с брадата си не бреца. Истина ли е? - Истина е. - Третата истина - Жена ти Марийка при съседа Пешо ходи! - Ааа, това вече не е истина! Не може да бъде! Не го вярвам! - Ако искаш вярваш, ако не искаш - не вярваш... Извършил си курса човекът, прибира се в къщи, жена му Марийка веднага нарежда масата, бутилка поднася - весела, усмихната... Хапнали, пийнали, взел да разказва мъжа как му е минал деня, какво му е дрънкала гледачката. Казал първата истина - Марийка веднага: - Ах, истината ти е казала! Казал втората. - И това е самата истина! - А третата истина Миме, няма да ти я кажа! Заработило женското любопитство, замрънкала, заврънкала - кажи, та кажи! - Ми, на съседа Пешо му е ей такъв - мъъъничък. - Еее, това съвсем не е истина!
НЕПОЗНАТ НОМЕР
- Алоо…
- Кажете, моля.
- Какво да ти кажа бе!? Ти си ме дирил.
- Кой ви е търсил, господине?
- Е как кой!? Ти!
- Така и с какво да ви услужа?
- Ич таман недей да ми услугваш, всичко си имам.
- Тогава защо звъните?
- Ама, нали си ме дирил, затова ти връщам обаждането.
- Кой ви е търсил? Ние тук водим много телефонни разговори.
- Абе що ме ядосваш!? Ти си ме дирил, не си ли?
- Възможно е. А вие кой сте?
- Е как така ще звъниш на некой без да знаеш кой е? Що ме питаш?
- Защото е възможно да сте някой друг.
- Кой друг бе! Язе съм си язе от край време.
- И какво искате … Язе?
- Абе, я ми кàжи ти що звъниш на непознати, а? Това да не е телефонен тероризъм, а?
- Но моля ви господине…
- Какво си ме замолил бе! Я си кажи името ти!
- Аз съм представител на организация …
- А такаа … организирана престъпност значи!
- Не съм казал „организирана престъпност“, а организация …
- Ти мен ли ще баламосваш, бе? Ти знаеш ли с кой си имаш работа!?
- Нямам честта да ви познавам! Та вие дори не се представихте.
- Ти още малко и егенето ще ми поискаш. А случайно да ти трябва номера на банковата ми сметка, или цвета на прашките на гаджето ми? Трябват ли ти?
- Нямам интерес към тия подробности.
- Е, тогава що ми звъниш?
- Но вие ми се обаждате, господине…
- Как ще ти се обаждам, като ти ми звъниш. Ето, на телефона ми пише, че непознат номер ме е търсил в шестнадесет часа и тридесет и осем минути, а аз тогава съм замятал въдиците в язовир „Еленица“ и не съм могъл да отговоря, бе!
- Абе Пешо! Ти ли си бе!?
- Абе Иване, пед*рас такъв! Що не ми казваш, че си ти бе!?
- Махни! Звънях ти да те питам у вас ли ще пържим рибата довечера, или у нас.
Сподели