Срещнали се Иван и Петър, двама авери от казармата след 20 години, и както си му е реда взели да си говорят за живота:
- Иване как е семейството, децата?
- А много добре, скоро ожених голямата щерка.
- Така, така да ти е честито. А как е зетя?
- Ми какво да ти кажа - отговорил Иван
- Задник като на 9 полк тъпана, рамена като на манекенка, ръчички като на бебенце... аз гок на*бах, брата му го отпори, съседа го мина....а помниш ли малкия Иванчо?
- Е как да не го помня
- Е и той го извъртя!
- Само това да се чува, Иване - отвърнал Пешо и се разделили по живо по здраво.
Срещат се отново след 5 години и почват същия разговор. Иван оженил и втората щерка, зетя досущ като предишния - гъз голям, ръце на жена, шия като на лебед, като го подбарали - цялата рода, комшийте, че и малкия Иванчо.
След 5 години отново се срещнали, но този път Иван бил много омърлушен.
- Ей Ванка, как е семейството, слушат ли те зетьовете? - опитал се да го развесели Пешо.
- Мани, мани - омъжих малката щерка, затюхкал се Иван - дойде ми един зет - 2 метра черен, ръце като на Рамбо, гръб като на бивол, дупе като на бебе, врат като на прасе. И като ни подбара - мен ме на*ба, брата още го боли гъза, комшията е разпран, а малкия Иванчо помниш ли го?
- Е как да не го помня!
- МИ ТОЙ НА К*РА МУ УМРЯ!
В зоопарка горилата се разгонила, започнала да троши клетката, да стряска посетителите да реве… страшна работа. Мениджъра започнал да звъни по колегите, но най-евтината оферта за мъжки била 15 000€, а такъв бюджет нямало… Събрал персонала и им споделил. Всички се чудели какво да правят, докато Пешо не станал и казал: - Шефе, що не викнем Бай Киро К*ра, дето пази слоновете, той ще я оправи. - Как така?!? - Е, ей така, ти що си мислиш, че така му викат - той не прощава! - Е колко пари да му дадем? - Ми метни му 100€, грешка няма! Викнали Бай Киро при шефа и той му споделил проблема и му пуснал офертата. Бай Киро помислил малко пък рекъл. - Шефе, няма проблеми, ама имам две условия - първо няма да ме карате да е целувам! - Няма проблем Кире, а второто? - Второто е, ако можете за парите да ме зачакате, че ги нямам на куп…
Моят приятел машинист П.Д. работеше в депо София на 04.13 (дизел). Един ден качил дядо си да го откара до Видин, тъй като имал курс с бърз влак дотам, а дядото бил от тамошно село. Седнал дядото в кабината на сгъваемата седалка за инструктора, потеглили и почнал да пита:
- Пешко, ти си такова слабичко момче, как я караш тая грамадна машина, бе?
- Не е до сила, дядо, ето - седя си в креслото, въртя си се и от време на време държа туй кормило (контролерът се върти с нещо като малко кормилце).
Наближили до първия тунел и П. решил да се помайтапи:
- Виждаш ли, дядо, тая дупка пред нас? Дръж се да я улучим право в средата, че иначе ни е спукана работата!
Старецът се спекъл, забил нокти в седалката, ококорил очи като бушони и заломотил с треперещ глас:
- Ей, момче, внимавай, дръж здраво кормилото! Друг път вкарвал ли си тая грамадна пущина в таз малка дупка? Ще ни попилееш, бе, дръж здраво! И намали малко, джереме такова, какво си се зафърчал... Ей! Ей! Олелееее... - Влакът влиза в тунела и грохотът го заглушава.
Излезли на светло, Пешо погледнал дядо си и съжалил, че се е пошегувал - старецът бил бял като платно, целия облян в пот, а пръстите му от стискане на седалката били направили дупки в тапицерията. От прехапаните му устни била потекла кръв.
- Охххх, Пеше, има ли още такива дупки, бе миличко?
- Абе дядо, нали знаеш, че влакът върви по релси и не може и на милиметър настрани да мръдне - желязото го води! Това кормило е за друго (врътва го насам-нататък). А пък дупки - колкото щеш. Имаме още 21 да минем. Ти чунким за пръв път минаваш от тука!
- Е, Пеше, ти си знаеш как върви влака, ама я дръж здраво кормилото, пък си приказвай каквото искаш... То, отзаде у вагона си е друго... А! Друга дупка! Я спри да слезем, баба ти нема да остава вдовица на стари години! Спирай ти казвам!
Жена, мърмори на мъжа си: - Пешо, от година покрива тече! Намери пари за нови керемиди! Е, комшийте са богати! Иди им искай на заем! Отишъл Пешо, но комшията го нямало и му отворила комшийката. Казал й той каква е молбата и тя рекла: - Че що да не ти услужиме, бе Пешо, пък и ти можеш с нещо да услужиш сега, когато мъжът ми го няма! - Може, може - ти си хубава жена! Само, има една малка подробност - ние както знаеш имаме кошери. Та ще дадеш да го жилне една пчеличка и после... - Ама то ще боли и ще се подуе.. - Без пчеличка няма пари за керемиди! След два часа се прибрал Пешо и носи парите. Нямало как - разказал на жена си, какво се е случило. - Ах мръсницата му с мръсница! Пешо - искам и аз! - Ма, знаеш ли как боли. - Не ме интересува! Хванали една пчеличка и всичко се повторило за Пешо. Накрая жена му сладко промъркала: - Защо бе, Пешо, са ни тия керемиди, да си купим поне едно кошерче...
Един мъж се притеснявал, че жена му вече не чува и ще има нужда от слухов апарат. Тъй като не бил сигурен какво точно да направи, се обадил на семейния лекар за съвет. Той му казал, че има един съвсем прост непрофесионален тест, с който да разбере колко сериозен е проблемът.
- Можеш да направиш следното: pастани на 15 м. от нея и й кажи нещо. Ако не те чуе приближи се на 10 м., после на 5 и така, докато получиш отговор.
Същата вечер жената приготвяла вечеря в кухнята. Мъжът бил в дневната и си казал: "Ето сега съм на 15 м., да видим какво ще стане", и попитал с нормален тон:
- Какво има за вечеря?
Не получил отговор. Приближил се до кухнята на около 10 метра от съпругата си и попитал отново:
- Скъпа, какво има за вечеря?
Отговор отново не последвал. Преместил се с още 5 метра, задал въпроса, но пак не получил отговор.
Тогава мъжът влязъл в кухнята само на два метра от жена си.
- Скъпа, какво има за вечеря? - попитал той, но пак не получил отговор...
- Пешо, за пети път вече ти казвам - пиле!
Сподели