Пътувам след работа в препълнена маршрутка към дома си. Разнася се мелодията на мобилен телефон, млада жена започва да рови в чантата си, изважда го, вдига и всички притихнали, слушаме репликите и: - Да, Петре, здравей! Пътувам си към вкъщи... не, прибирам се... Не, Пепи, няма да се видим днес! Не Пешо, не съм ти сърдита! Не, престани да ме уговаряш! НЕ, ПЕШО! КАЗАХ ТИ - НЕ! Това е, край! Затваря телефона и раздразнено го захвърля в чантата... След няма и десет секунди звъни телефона на седящ до мен младеж и още след първата му реплика всички се хващаме за коремите: - Да, здравей Пешо! Какво? Днес? Сега? Идвам, естествено! До десет минути съм у вас...
Иванчо и Пешо били големи приятели в казармата. След като се уволнили си обещали да не се забравят и след това. Пешовата жена била много сексапилна и Иванчо страшно му се искало да и го вкара още като я видял за пръв път. Решил да я има на всяка цена. След няколко месеца, той написал писмо до бойния си другар Пешо:
- Пешо, да не забравяме старата си дружба, ще те чакам на гости в събота. След това отишъл до града и пазарил една прос*итутка за събота през ноща, като й казал:
- През цялото време ще играеш роля на моя съпруга.
Прости*утката се съгласила на всичко при вида на банкнотите.
В съботата Пешо пристигнал на гости у Иван. Хапнали пийнали, разказвали си случките от казармата. Дошло време за лягане:
- Пешо - обърнал се Иванчо към другаря си - В нашто село има обичай, когато имаш скъп гост го пускаш през ноща да спи с домакинята, демек с жена ми.
Пешо веднага се съгласил. Вечерта изчукал мнимата жена на Иван без да подозира, че това е някава проститука.
Разделили ли се на другия ден. Пешо обещал в най-скоро време да покани Иванчо у тях.
Минало се месец, два от Пешо никаква вест. Притеснявал се той, че трябва да отвърне със същото гостоприемство. Иванчо не се сдържал и му написал писмо:
- Как можеш да забравиш нашата дружба, моето гостоприемство...
Пешо му отвърнал на писмото с покана. Иванчо с нетърпение отишъл до селото на Пешо. Яли, пили, веселили се... Дошло време за лягане. Пешо и дума не обелвал. Но Иванчо му намекнал, че му е пуснал жена си. Пешо навел глава и дал с половин уста съгласие. Напънал я Иванчо, а оная жена взела да пъшка от удоволствие. Пешо чувал стенанията й, потил се и мърморил:
- Да ви е*а и обичая аз, скъсаха гъза на жена ми.
Иванчо отишъл при татко си
- Тате дай 5 лева.
- За какво са ти бе Иване?
- Ще ходя да е*а, една прос*итутка...
- Е щом за чукане, разбира се - подал му червената банкнота баща му. Иванчо ги грабнал и беж...
На излизане от къщи го срещнала сестра му:
- Иване накъде с тия 5 лева?
- Отивам да е*а Марийка...
- Иване, дай ми тези пари на мене, искам да си купя чорапогащник,...
- Ами аз какво ще правя, така ми се е*е...
- Ела, аз ще ти пусна - хванала го за ръката тя.
Влезли в къщата, заогледали се за скришно местенце и решили в гардероба. Като го отворили, малкият им брат Пешо лъскал вътре бастуна.
- Марш навън, перв*рзник такъв - хванала го за ушите каката.
Намърдали се вътре, и започнали да се чукат
- Иване, знаеш ли, ти е*еш по-добре от тати...
- Знам, и мама така казва...
Малко след това, се прибира майката от работа, и заварва на стъпалата, малкия Пешо да бие чикии.
- Стани от там мамо, ще ти истине дупето..
- Няма страшно, имам вълна на гъза си...
Майката се ядосала и направо при съпруга си:
- Беше ми неудобно да му кажа, да не бие чикии, а му казах да стане, че ще му изтине дупето, а той знаеш ли какво ми отговори?
- Какво?
- Че имал вълна на гъза си.
- Леле жена, какви деца възпитаваме, да лъжат така нагло, вчера го е*ах, нямаше едно мъхче на гъза си...
Сподели