Събрали се трима души в кръчмата да се почерпят. Да ама единия много заеквал и като вземел думата, докато се изкаже, и кръчмата затваряла. Този път го предупредили, че ако си отвори устата, ще плаща сметката. С намерение да го накарат да проговори, останалите започнали яко пиене и сметката доста набъбнала. Колкото и да се опитвали да го накарат да проговори, резултат нямало. По едно време единия го попитал: - Абе, Пешо, вярно ли е, че на оная си работа имаш 7 брадавици шахматно разположени? След кратка пауза Пешо казал: - Аб-бе а-аз см-см-е-етката, ще я п-п-платя, ама твоята ж-жена, голяма клюкарка б-бе!
Влиза един селски в кръчмата, поръчва си едно, пийва го на екс и си говори:
- Е, има ситуации, които не могат да се обяснят с думи!
Повтаря с второ и пак говори същите приказки. Трето си заръчва и пак повтаря. Кръчмарят го пита:
- Бе Пешо, кво е станало, кви ситуации, кви обяснения?
- Щи кажа брато. Одеве в обора почнах да доя кравата. Турих кофата от долу, тя надула вимето и е на зор. Таман се понапълни малко, взе, че я ритна с левия крак и я разля. Вързах й левия крак за стойката с едно въже. Пак доя, пак се понапълни малко кофата, тоя път я ритна с десния. Айде и десния вързах за стойката, добре разкрачена да не мърда. По едно време понапълни се кофата и тя, бац с опашката пак я бутна. Ех, мама ти дее*а и хайван, свалих колана на панталона, стегнах й края на опашката с него и го закачих за тавана. Викам си, ха сега да видим разкрачена, с вдигната опашка как ще бутнеш кофата. Таман ще почвам да доя, панталонът ми се изсули до глезените, щото е без колан и в този момент в обора влиза жената! С кви думи да й обясня ситуацията, като въобще не вярва! Дай още едно!
По времето на социализма млад писател отишъл в издателство "Народна младеж" при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено "Любов". Текстът бил следният: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.". Редакторът казал:
- Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.".
- Мдааа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.".
- Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Еб*л съм й майката на работата! И утре е ден!!!".
Жътва е. Бай Пешо комбайнера отива на гурбет в северна България да жъне един месец с комбайна и казва на Иванчо:
- Иванчо, оставям ви сами с майка ти един месец. Ако видиш, че идва някой непознат мъж при майка ти, отпаряй по една дъска от оградата.
След месец нашият се връща. Доволен, напечелил парички, освен това оградата била цяла целеничка! Радост голяма за Пешо, като знае колко е шавлива неговата стопанка.
- Е, как я карахте без мен?
- Всичко е наред мъжо, липсваше ми много на мен и Иванчо, живи здрави бяхме, само някакъв простак изкраде дъските на оградата, та завчера заръчах да направят нова...
Сподели