Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка: - К’ва си ти, ма? - Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката. - Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас. - Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб. - Не, разкарай се. Не ми трябваш. - Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама! Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: - За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
На един кораб пътували студенти. По едно време корабът катастрофирал. На най-близкият остров оцелели само трима студенти - от МЕИ, от ВИАС и студент по биология. Намерили ги местните канибали и им казали: - Ще ви ядем. - А, как така ще ни ядете. - В казана и после ще ви ядем. - Да ама така няма да е честно. Трябва да ни дадете някакъв шанс. Мислили диваците, мислили и накрая един от тях казал: - Който ни преброи овцете, няма да го изядем! Студентите се зарадвали и поискали веднага да им покажат овцете... Повели ги диваците към върха на една планина и като го стигнали, от другата страна се видяло цяло поле пълно с овце! Седнал студентът от ВИАС, смятал размера на полета, размера на овцете и какво ли още не, но накрая се отказал и канибалите го изяли... Седнал после и студентът по биология, смятал откога има овце, с каква скорост се размножавали и т. н., но накрая и той се отказал. Изяли го и него... Седнал накрая студента от МЕИ, помислил малко и казал: - Вие имате 19 456 410 овце! - А, как позна, бе? - Много просто, броиш краката и делиш на 4!
В самолет летят инженер и програмист. Инженерът спи, а програмистът се чуди, какво да прави. Накрая сръгва с лакът инженера и казва:
- Искаш ли да играем на въпроси и отговори. Ще си задаваме въпроси и който не може да отговори, ще дава по пет лева на другия.
Инженерът отворил очи, прозял се и му теглил една дълга, след което продължил да спи.
- Добре бе, тогава, ако ти не можеш да отговориш, ще ми дадеш пет лева, а ако аз не мога - ще ти дам петдесет лева.
Инженерът се съгласил с неохота. Програмистът пита:
- Какво е разстоянието от земята до луната?
Инженерът мълчаливо подава пет лева.
- Твой ред е.
Инженерът пита:
- Кой се изкачва в планината на три крака, а слиза на четири?
Програмистът е в шок, отваря лаптопа, търси отговора в Интернет, звъни по мобифона, праща електронна поща на приятели, но отговор не намира. Накрая вади петдесет лева и ги подава на инженера с думите:
- ОК, плащам. Кажи сега отговора.
Инженерът мълчаливо му подава пет лева и продължава да спи.
НАЙ-ПРОТИВНИТЕ НЕЩА В ТОЯ ЖИВОТ 1. Дебело дете отличник 2. Мъж с чорапи и сандали 3. Пед*рас с очна линия 4. Потна бабичка в претъпкан трамвай 5. Супа пача 6. Застаряваща планинарка, която се налива с домашна ракия пред хижата и пее мръсни песни в съпровод на китара 7. Майка, която говори за бебето си в първо лице множествено число: “вече ядем пюрета”, “растат ни зъбки”, “имаме колики” и т.н. 8. Българските политици 9. Футболист, който “пак казва” в поредното си интервю 10. Некъпан шофьор на такси, който пуши смрадливи цигари и ти говори на “батенце” 11. Мъж, който си чисти ушите с ключа от колата 12. SMS-ите от мобилните оператори 13. Домакиня, която цяла вечер пуска на гостите видео от рождения ден на детето и сватбата на сестра си. 14. Спортните коментатори на БНТ 15. Рок-фен с дълга бяла мазна коса и фланелка Uriah Heep в Каварна 16. Кифла, която се снима с айфон в огледалото на банята 17. “Творците”, които подкрепят правителството 18. Жълтите вестници 19. Химическите тоалетни 20. Хората, които пишат във фейсбук с 4етворки и 6естици. 21. Българското футболно първенство 22. Хората, които са “преоткрили себе си” в Тибет. 23. Думата “сформирам” 24. Дъвка зад ухото 25. Черни напукани пети 26. Пиян роднина, който ти обяснява как стоят нещата в политиката и ти говори на “чуйек”
Дълбоко в черния Космос, в една черна-черна галактика, около една черна-черна звезда обикаляла една черна-черна планета. Там, край една черна-черна река, която минавала през черна-черна долина, се издигала черна-черна планина. Там под един черен-черен връх, в едни черни-черни скали имало черна-черна пещера. Вътре в черния, непрогледен мрак, имало двама черни-черни хора, които стояли до огън с черен-черен пушек. Двамата мълчали дълго, докато накрая единия проговорил:
- Абе, баджанак, май тези гуми не трябваше да ги палим, а?
Някаква журналистка, отишла да интервюира двама овчари, живеещи сами високо в планината.
- И как, издържате толкова време без жени?
- Ами... земаш една дъска, пробиваш една дупка, слагаш малко вълна и ето ти женско...
След няколко месеца журналистката отива пак, но единият овчар го няма.
- Къде е приятелят ти?
- Ами, утепа'х го!
- Защо бе човек!?
- Ами, праща ме за вода един ден... пък аз забравих кофата и се връщам... И кво, да гледам - оня ми ти, награбил мойта дъска и я оправя...
Арабски шейх върху камилата, язди по тясна планинска пътечка, пред него двама гавази чистят-то ще преместят голям камък, то ще изсекат някое храстче или клон, които могат да попречат на господаря като язди. Понечили да отсекат, едно доста високо храстче, почти на пътеката, но шейкът казал:
-Не сечете това храстче,под него преди време е*ах за първи път!
-Слушаме господарю!-поклонили се гавазите.
На десетина метра по-нататък едно дърво, расте по средата на пътеката:
-Не сечете това дърво! Под него беше майката и гледаше как е*а!
-Слушаме господарю! Тя като гледаше, не каза ли нещо?
-Да, каза беее, беее!
Седял си Господ, и решил най-накрая да прибере при себе си и Скалата.Повикал Смъртта, и й казал, така и така, там в Щатите има един левент, як и силен, но го искам при мене вече, аз да му се радвам, иди и го прибери.Отива Смъртта, звъни на входната врата на имението на Скалата, той пита:
-Кой е?
-Смъртта съм, идвам за теб. Оня побеснял. Излязъл, направил я на дармадан, бой. бой. бой. Качил я, в багажника на джипа, закарал я в планината, завързал я за едно дърво..С*кс, с*кс, с*кс... Накрая си тръгнал.Освестила се Смъртта след 2 дни и се прибира на небето.Гледа я Господ, окаяна, разпарцалена, в синини, и едва си седи на краката.
Пита разтревожено Господ:
-Какво стана? ? ?
-Абе, остави се... Първо бой, бой... после с*кс, с*кс, с*кс... Господ още по разтревожен:
- Ти, нали не му каза, кой точно те праща? ? ?
Лято. В гората било мъртвило. Всички отишли на почивка - кой на море, кой на планина. Зайчето, като видна горска проидоха, не събрало пари за екскурзия и по цял ден се чудело какво да прави в пустата му гора...
Решило един ден, че за собствен кеф ще ходи да се е*ава с някой в гората.
- С кой обаче? - мислело си зайчето.
- Вълкът дъртия мръсник ще ме пребие, мечката и тя не е моята категория - премятал на ум пияния заек, докато не решило - Ми как с кой!? С малките лъвчета ще се е*авам!
И тръгнал Зайо през гората към лъвската пещера. Стигнал там, видял малките лъвчета и им казах заплшително: Ей, малки лъвчета, да кажете на баща Ви като се прибере, че ще му спукам задника от е*ане, ама направо ще го раз-пооо-ря!!! - След тези думи Зайо погянал, а малки лъвчета останали напикани да чакат баща си.
Станало вечер Лъвът - Царят на животните се прибрал в пещерата с мъртва коза в устата.
Малките лъвчета с уплах го посрещнали и разказали случката със Заека.
- Аз ще му е*а майката на тоя заек, проклем алкохолик! - и с тези думи лъвът разярен тръгнал в гората.
Тъчайки подивял, лъвът мернал заека на едно хълмче, нещеш ли заекът махмуърлия също засякал лъва и погянал.
Тичал заекът прескочил рекичка, лъвът след него - прескочил храстче, лъвът след него - скочил между две дървета и лъва след него и хоп - заклещил се Царя на животните между тях...
Тръгнал Зайо с най-баровската походка към задника на лъва... Пристъпил му отзад и леко повдигнал опашката на Лъвчо. Помирисал как е, намръщил се, но накрая рекъл с благ тон - Ама, нали обещах на децата...
Сподели