Наташа от детството си е възпитавана в институт за благородни девици във Франция. Вече на 17 години, идва време да се върне в Русия. Посреща я майка ѝ. На границата Наташа се прехвърля на конен екипаж с руски кочияш. Кочияшът, както си подобава в такива случаи удря кобилата по задника с възгласа "Диййй". Кобилата не помръдва. Той я удря още веднъж и крещи: – Тръгвай ма, п*тко заспала! И кобилата потеглила. Маминка е в шок от чутото, а Наташа я пита: – Мамо, какво е п*тка? Маман сконфузено отвръща: – Дъще, в Русия така наричат ласкаво кобилите! С това приключили въпроса. Вечерта на бала, организиран от баща ѝ, Наташа танцува с поручик Ржевски и решава да блесне с познанията си по руски: – Кажете поручик, вие имате ли п*тка? Ошашавеният, може би за първи път поручик отговаря: – Не, естествено... – Само ако знаете аз каква имам? Цялата е рижава... на петна... И когато я почесвам, прави ето така - "Ффррррр"...
Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски:
- Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами... да е по-прилична.
Оболенски:
- Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси?
- Не.
- Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат.
Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб:
- Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси?
Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата!
- Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите?
- Еее... какво да направим, Африка, господа, Африка...
Зима. Поручик Ржевски, влиза в офицерската столова видимо разстроен, със сълзи на очи. Офицерите го питат: - Какво е станало, поручик? - Ами вървя си аз, и по едно време изскача срещу мен младо момиче, видимо бедно, гладно, и тънко облечено, и ми вика: - Е*ете ме господине, за 3 рубли. Тук Ржевски не издържа, и се разридава, а един офицер пита: - И какво стана? А, поручикът отговаря: - Толкова тъжно ми стана,че заплаках… - Плача и е*а, плача и е*а…
Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва:
- Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург.
Пиер, мечтателно:
- Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог.
Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително:
- Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка.
Сподели