Власт като турлю-гювеч
Президента-комсомолец.
Премиера-огнеборец.
В МВРе-акъл пращи,
във Финансите-мечти!
Кражбите от село Мечка
огледа -от важна клечка...
Армия - без авиони,
а в Куиловци-шпиони!
Пенсии-клонят към нула,
в инфлационна молекула,
а строителства безчет,
просто молят за начет!
Екология?... Без думи!
Виж Несебърските дюни!
Икономиката ври, кипи,
в министерските глави
Веждьо ни дари култура:-
чалгагаджийската халтура.
Здравето - от Дедо Боже,
Доска просто толкоз може...
В просветата – позор:
ученици пишат - зор!
А науката във БАН,
е кат нарцис препикан.
Виж съдебната система,
вечна на Европа тема,
с обновено Ве Се Се,
дето Право, не преде.
Прокурора - той от наще...
Хванат е по бели гащи
със жена си във комбина,
данъци-имот прикрива
и изважда ги на сгледа,
кат се съди със съседа.
Всичко е турлю-гювеч,
всеки ще загуби реч,
като гледа отстрани:-...
Аз на теб, на мене ти!
А народът ни малее...
Само Вожда да живее!!!
Годината е 2007. На международен летен симпозиум по борба с кибернетичните престъпления в България се срещнат непълнолетни агенти първенци в младежка категория на Америка, Китай и България. След като били представени публично, наградени с грамоти и по една бета версия на Windows Vista с автограф, те били поканени на трибуната да опишат с няколко думи своите постижения. Първо пред микрофона застанало американчето:
- Аз по цял ден следя в интернет за араби-терористи и хакери-нарушители на DMCA, и чичо Буш ме награди с компютър за 10,000 долара, на тате - чисто нов джип! - издекламирало то и било посрещнато с аплодисменти и завистливи погледи.
- Аз по цял ден и нощ следя в интернет за блогъри и дисиденти, които нарушават вътрешния мир на моята обична Народна Република, и самият господин-президент Ху Джинтао ме потупа по рамото, а тате пусна от затвора! - последвала гръмката реч на китайчето.
Накрая дошъл редът на българчето. То пристъпило към микрофон, смълчало се за миг, сякаш си глътнало езика, след това се сетило какво да каже и се усмихнало до уши:
- Пък аз веднъж снимах, как съседа си къпе дъщеричката и звъннах на бате Явор. Сега той е в затвора, ама бате Явор обеща, че няма да ми открадне компютъра с филмите и мога да тегля до насита от фрий сървъра на МВР-то!
С грохот се отваря вратата на килия в севернокорейския затвор и двете американски журналистки виждат усмихнатия Бил Клинтън.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Рано е още, поне от затвора да излезем.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Рано е още, поне до аерогарата да стигнем.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Рано е още, поне в самолета да се качим.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Сега вече може да благодарите - казал Клинтън и си свалил панталона до коленете.
Сподели