Мили ми дядо Коледа,
Подаръци не ща, всичко си имам и съм на топло, само джакузито малко ми липсва, но ще го преживея (ако е рекъл Господ!). Пиша ти, защото единствено ти можеш да ми помогнеш. Две писма писах вече до аверите, ама помощ - йок! Искам само да питаш Р. Овч. що се скътава и се прави на овчарче пред медиите? Толкова много съм помагал на него и на другарите му. И на Краси Георгиев кажи същото. И да си стегне малко хората в прокуратурата - гледат ме като някакъв престъпник!
Кажи също така на ченгетата, дето преправиха второто ми писмо, че така не се прави. Не е приятелско, т.е. - другарско. По-точно - другарско е, а не приятелско! Взех вече да се обърквам, ама сигурно е от парното - надули са го, като че ли е без пари. А колко пари носи, еееех...
С поздрави,
твой Вальо
П.П. Пази писмото да не попадне в медиите, че пак ще ме гледат подозрително прокурорчетата. Всъщност - все едно, те и без това не обръщат много, много внимание на писмата ми.
Вървял си Сократ по улицата. Срещнал го негов познат.
- Сократе - казал той, - търся те от доста време. Имам да ти разказвам нещо много важно за един наш общ познат.
- Преди да ми разкажеш каквото и да било - казал Сократ, - разказът ти трябва да издържи 3 теста. Първи тест - може ли напълно да гарантираш, че това, което ще ми разкажеш, е съвсем вярно и е пълна истина?
- Не - отвърнал познатият му. - Май не мога да гарантирам такова нещо...
- Лошо! Значи държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен, че е вярно. Втори тест - това нещо хубаво ли е, или е нещо лошо?
- Ами... по скоро е лошо, май.
- Ето, ти държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен че е вярно и което е нещо лошо. Не виждам смисъл да го чувам. Последен тест - това нещо полезно ли е или е безполезно?
- Така, както ми задаваш въпроса... не мога да кажа, че е полезно, май не е...
- Приятелю, - поклатил глава Сократ - само се чуй: държиш да ми кажеш нещо, което не знаеш дали е вярно, което не е хубаво и което не е полезно! Не искам да го чувам! Не ми го казвай! Приятен ден!
И Сократ отминал по улицата, доказвайки за сетен път, че е голям мъдрец. Приятелят му си подминал засрамен.
А Сократ така и на научил никога, че Платон спи с жена му.
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
Сподели