Моите приятели всичките са някакви- никакви такива жмундляци. Никаква съпричастност, към чуждите нужди немат. Оня месец, кат се напиха, кат трета смяна железничари до пълна безпомощност, аз така съвсем приятелски и неангажиращо се възползвах от тях с*ксуално. Един вид ги изплющях, кат немско торпедо английски параход ги изшляках. И после кво? Да вземат да не ми говорят три седмици след това. Чувствителни го раздават един вид, обидчиви. Хубу, викам аз, няма да се изпокараме за глупости сега, земАх си бележка. Викам си ще пренасоча нагона и почнАх да им плюща приятелките. Аз доволен, приятелките им доволни, ония пак пищят. Как да си приятел с такива хора баси! Амчи те ме натоварват по тоя начин. Па не ми говориха три седмици, па се вкараха у некви сапунки. Да ги е*а в жмудляците/пак/, кат ми пуснат филма "Непростимо" и по три седмици ми го прожектират. Пишман станах! Викам си убаво тогава, сапикясвам се оттука на сетне, няма да е*а демек, сиреч минавам на чикии. Кви са тия приятели до тука да те докарат, аз не ги разбирам тия работи, ама супер мноо се дразня вече. Е хуу минах на мастрибучки, ония па недоволни. Единия ми смърди нещо, па тръгнал да се сърди. Нямал нищо против да си бия чикии, ама що трябвало да бъде в техния хол и що точно пред майка му. Е сега па що та що. Щото там ме е настигнала нуждата е*аси!
Ще ме загубят тия като приятел, ама ще видиме накъде ще се търкулне мечката...
Един болен, след наскоро изкаран тежък инфаркт, спечелил от тотото големия джакпот - 5 000 000. Никой от близките не се решава да му каже, страхувайки се, че такава новина може да го убие направо.
- Нека аз да му кажа, - казал доктора. - Самия аз съм с болно сърце, и знам как да кажа в такъв случай - малко по малко.
Отива доктора при болния късметлия и го пита:
- Какво бихте направили, ако спечелите от тотото 10 000 лева?
- Ще направя такъв купон, който да се запомни за цял живот.
- А ако спечелите 100 000?
- Ще поканя всичките си приятели в най-скъпия ресторант.
- А например ако са 500 000?
- Плюс ресторанта, ще направя такива подаръци на жена, на вашата жена, каквито никога не са и мечтали.
- А ако са 5 000 000?
- Тогава, приятелю, половината ще ви дам веднага.
Докторът се строполил мъртъв.
Внезапно Иванчо се връща от командировка, Марийка голичка се лигави в спалнята
-Mили, като че те очаквах всеки момент, закопняла съм за теб, ела скъпи, ама преди това виж на балкона, някой хвърли нещо от горе ли, саксия ли падна от цветарника!? !?
Излиза нашият тъпанар и на балкона един пич със шарени десантни дрехи.
-Кво става тук, бе приятел?
Ами парашутист съм, отнесе ме течението на твоя балкон, таман откачих парашута и щях да чукам по вратата да слеза долу! Извинявай много!
-Няма проблем брато, при мен все се случват такива куриози
-Mиналия път, като се върнах, един геолог търсеше нефт в кенефа, ама какъв нефт, освен лайна може да намери там? ...
Мъж в командировка. Тривиална ситуация, връща се внезапно, жена му на калъп с любовника, това става късно вечер. Звъни нашият на вратата. излязъл тъпкачът на балкона чисто гол, жената мушнала дрехите под кревата, облякла нощницата и отваря сънена вратата. Цуни, муни, гуни в коридора - артистка! Радва се. Мъжленцето се разхвърлял, жената му слага да хапне нещо. Цигара му се припушила, а пушел само на балкона. Излиза и к`во вижда - чисто гол мъж на балкона!
- Шш, к`во става тука, бе брато!
- Приятелю, бях при комшийката ти от горния етаж, върна се мъжа й и аз се спуснах на твоя балкон. Извинявай братле, помагай!
Това е мъжката солидарност - влязъл стопанина в апартамента, дал панталон, риза, обувки и изпратил е*ача внимателно, като му казва:
- Шшт, жената е в спалнята, да не разбере.
Запалил милият още една цигарка на балкона и след това да ходи в спалнята и изведнъж... хвърля цигарата, бяга в спалнята и бой, бой, бой!
- Майка ти да е*а, ние живеем на последния етаж!!!
Една вдовица ходела всеки ден на гробището, където се помолвала, поплаквала, почиствала гроба на отишлия си съпруг и поставяла цветя. След това си тръгвала, но винаги на заден ход, гледайки последното му жилище и нареждайки нейни си молитви... Това направило впечатление на една друга жена, която също почти всеки ден била там. Тази жена, един ден се възползвала от задръстването заради многото хора на входа, доближила се, запознали се, споделили си мъките и полека-лека станали приятелки... След известно време, намерила повод да зададе въпроса, който я мъчел отдавна: – Ти защо всеки път се отдалечаваш заднешком от гроба на мъжа ти? – Тя е една, не е за вярване, ама моят, докато беше жив, все ми казваше, че имам задник, който може да възкреси мъртвец... Та не смея да рискувам...
Сподели