Срещат се двама приятели, които са заврени зетьове. Единия пита другия как я кара при тъщата.
- Ами какво да ти кажа, каквото ми кажат изпълнявам. Багажа ми е приготвен и съм готов когато ми покажат вратата сам да си тръгна. А при теб как е?
Другият заврян зет, който бил военен му отговорил.
- Ами добре съм, защо не дойдеш на гости.
Отишъл му на гости.
Още от вратата го посрещнала жената на приятеля и любезно го поканила да влезе. След малко се появила тъщата и застанала пред зетя:
- Какво да купя за госта, бира имаме ли, а мезе?
- Отиди вземи каквото трябва и гледай да не се изложим пред госта.
Гостенина се притеснил от това внимание и запитал приятеля си:
- Абе как става така, аз у нас дума не мога да обеля, а у вас всички търчат и те гледат в очите.
- А лесно става приятелю. Когато се запознахме с жената те имаха едно куче, което ме лаеше. Извадих му жълт картон. После отидохме с жената на почивка, като се върнахме то пак ме лаеше. Показах му още един жълт картон. След време бях в командировка, като се върнах кучето пак ме лаеше... извадих пистолета и го гръмнах.
- Ами женати и тъста?
- А те ли. Ами те са с по два жълти картона.
В тихата зимна нощ, камък и дърво се пукало от студ. Било нощта преди Коледа и по цял свят само в една къщурка, далече на север, светели светлинки и кипяла бурна работа – в къщата на Дядо Коледа. Тази нощ била кулминацията на усилията на 30 джуджета, една Снежанка и един дядо Коледа, и въобще да не броим тренировките на елените да летят и да се приземяват. Всичко обаче било в пълен безпорядък. Хаоса царувал навсякъде. Липсвали 6 730 подаръка, никой още не се бил сетил как да различат 230-те хиляди писма подписани от китайчета с еднакви имена, колесника на шейната биел леко в ляво, а дядо Коледа страдал от болно гърло и не можел да се смее весело (Хо – Хо - Хо). Всички летели наоколо с пълна скорост и надежда, че ще успеят до края на вечерта да приготвят всичко. Снежанка била грохнала от спор със синдикатите на тема, че елфите, джуджетата и домашните духчета не са деца, колкото и ниски да са, а дядо Коледа седял уморено в ъгъла, давал заповеди наляво – надясно с глас на премръзнал Дарт Вейдър и смучел активно от греяната ракия с люти чушки за да си възвърне веселия глас. Всичко било много натоварено и обикновено веселите и шеговити приятели били станали откровено гадни. И точно в този момент през входната врата влетял един ангел държащ елха и казал: - Здравейте, Господ каза за Коледа да има елхи навсякъде. Ето ви елхата да си я заврете където щете. От този момент нататък на върха на всяка коледна елха стърчи по един ангел.