Четирима мъже седели в бар, когато единият станал и отишъл до тоалетната. Докато го нямало, другите трима се заговорили за синовете си.
Първият казал:
- Моят много ме притесняваше. Чудех се дали ще излезе нещо от него. Но сега съм доволен от него. Има магазин за автомобили и наскоро купи на най-добрия си приятел нова кола.
Вторият казал:
- Моят хич не го биваше в училище. Носеше само двойки. Но се оправи. Сега се гордея с него. Има банка и наскоро подари на най-добрия си приятел акции за един милион долара.
Третият казал:
- И на моя син не му вървеше в училище, но сега се справя добре. Има зоомагазин и наскоро подари на най-добрия си приятел кученце.
В този момент четвъртият мъж се върнал от тоалетната.
- Говорехме за синовете си - казали другите.
- Моят ми носеше само главоболия - споделил четвъртият. - Педал е, обаче всичко се оправи. И много го харесват. Наскоро един от гаджетата му му купи нова кола, друг му даде акции за един милион долара, а трети му подари кученце.
Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Бай Иван и му казал:
- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента Първанов, искам всичко да е на ред.
Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Бай Иван още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене пиене, минала срещата...
След месец началника отива по същия повод при Бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно.
След още два месеца, началника пак отива при Бай Иван и му казва:
- Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Ватикана - за литургията на Папата.
Така и станало - отишли на литургията, а там много народ. Бай Иван и началника му застанали в центъра на тълпата и литургията започнала. По едно време Папата казал по микрофона:
- Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.
Отишъл Бай Иван, литургията свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Бай Иван го попитал:
- Началник, какво ти стана, защо припадна?
А началника отговорил:
- Добре... че си приятел с Първанов го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Папата те познава - как да е, но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита:
- Абе, кой е оня там горе до Бай Иван?
Какво казваме (какво мислим) в любовта

-Искам връзка (омръзна ми да лъскам сам)

-Не сме ли се виждали (хубаво дупе)

-Нуждая се от теб (ръката ми е уморена)

-Ти си единствения за който ме е грижа (единствения, който не ме е отсвирил)

-Аз съм романтик (аз съм беден)

-Наистина искам да те опозная (за да разкажа на другите)

-Просто портокалов сок, пийни си (още 3 големи и краката ти ще са на раменете ми)

-Той е сладур (искам да го чукам, докато ми посинее пишката)

-Не е мой тип (няма да се навие да спи с мен)

-Липсваш ми много (толкова съм възбуден, че кучето ми избяга уплашено)

-Беше прекрасно снощи (а ти как се казваше)

-Обичаш ли ме? (направих нещо тъпо и може да научиш)

-Наистина ли ме обичаш? (направих нещо тъпо и скоро ще научиш)

-Ще ти звънна (по-скоро ще дам на бясно куче да ми хапе зърната на гърдите, отколото да се срещнем пак)

-Мислих много напоследък (не си толкова готин, колкото когато бях пиян)

-Мисля, че можем да сме само приятели (грозен си)

-Много научих от теб (следващият! ! ! )
Щрунци
На мама поета съм :))
Добро утро, хаймани...
Искам да ви поздравя с нещо мнооого хубаво. Сам си го написах за себе си. Само не ми казвайте, че съм го преписал от някъде. Още се сърдя на едни приятели, които ми оспориха авторството на "Илиада", а да не говорим, че според същите (уж приятели) стихотворението "Вяра" било на
Вапцаров... Но вижте:


Щрунци*

Кой хлопа в този късен час? **
Аз хлопам - каза Щрунци.
Върви си, всички спят у нас!
Не всички - каза Щрунци.***
Не зная как си се решил...
Реших се - каза Щрунци.
Ти май си нещо наумил?
Май нещо - каза Щрунци.****
При тебе ако дойда вън...
Ела де - каза Щрунци.
Нощта ще минеме без сън.
Ще минем - каза Щрунци. *****
При мен да дойдеш, току виж...
Да дойда - каза Щрунци.
До утре ти ще престоиш.
До утре - каза Щрунци.
Веднъж да минеш моя праг...
Да мина - каза Щрунци.
И утре, знам, ще хлопаш пак.
Ще хлопам - каза Щрунци. ******
Ще ти отворя, ала чуй...
Отваряй! - каза Щрунци.
И дума никому за туй.
Ни дума - каза Щрунци *******

* - Това не е забележка, а просто карамфил зад ухото
** - Как кой, бе? Заради нея се вдигнах чак до Пазарджик, а сега кой?
Два месеца си говорихме по ICQ, a сега "Кой?"
*** - Тук литературният герой се чуди защо интернет увеличава нещата,
т.е. как 175/53 на живо се оказват 165/55, и защо "естествено руса"-та в
интернет на живо е с черни корени...
**** - Аз ли съм си наумил??? Елате ми вижте хисторито - тонове с*кс...
и все тя напираше, а сега?
***** - Тук литературният герой си държи пръстите на калъч зад гърба.
****** - Но едва ли теб.
******* - Това не се брои за дума, никъде не пише ник и ICQ#
И от такива случаи е дошъл лафът "Друг път толкоз път за един път? Никой
път!