Dве приятелки, студентки се прибират късно вечерта от купон. Едната била студентка по математика, а другата по логика. Докато си вървели забелязали, че един мъж ги следи. Студентката по математика казала:
- Като гледам с каква скоро се движи той спрямо нас, и разстоянието, което му остава, пресмятам, че ще ни настигне след около 40 секунди. Предлагам ти да се разделим, така верятността да хване едната от нас е 50 %.
Студентките се разделили. След време се срещнали. Тази по математика попитала другата:
- Кажи бързо, какво стана ? Видях, че тръгна след теб.
- Ами какво стана, както ти пресметна той ме настигна след 40 секунди. Аз като го видях се спрях и логично си вдигнах полата, той логично си смъкна панталоните и тей като логично се бяга по-бързо с вдигната пола отколкото със смъкнати панталони, успях да избягам.
Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума - никой наоколо не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите... Постоянно пазарувах, а два пъти дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил... И за чий... интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че... дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на майната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смрадлив Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!
Срещнат се стари приятели. Единия весел, жизнен, другия отчаян, мрачен. - Приятел как успяваш да поддържаш това весело настроение? - Играя тото, пускам си по една колонка всеки тираж и започвам да си мисля като ударя джака какво ще си купя, как ще изненадвам жената, децата… Опитай действа! Послушал приятеля си, пуснал едно фишче и… чудото станало. Започнал да си представя как ще се прибере с огромен букет за жена си, с огромни подаръци за децата и неволно започнал да се усмихва. Дори си подсвирквал тихичко. Жена му забелязала промяната и подозрително го попитала: - На какво се дължи това свежо настроение? - Ех, жена ще ти кажа. От няколко дни имам една надежда. Тя го прекъснала с облекчение - Е, като сме на тази тема. От една година имам един Пешо…
Студена януарска вечер. Талантливият инженер Петров излиза от портала на завода, и вместо да чака мръсният и миришещ автобус, решава да се пробва на автостоп. Изненадващо до него заковава спирачки чисто нов Land Rover, зад волана на който седи ослепителна блондинка. Инженерът е доста притеснен и заявява, че чака приятел да го вземе и по погрешка е вдигнал ръка, но красавицата настоява той да се качи вътре. По пътя тя му казва, че иска да вземе една приятелка, която се оказва брюнетка, сякаш слязла от корицата на списание за мъже. Предлагат му да минат заедно през магазин, славещ се с продажбата на качествени маркови стоки и след като се запасяват с маркови питиета и мезета, питат Петров за адреса. Пред разкъртената панелка, пред която се озовават, му заявяват, че не биха искали да пият в колата и го молят да ги приеме в боксониерата си. Качват се и следва див купон, гарниран с шведска тройка до ранни зори. Минават три месеца и двете приятелки се засичат на някакъв коктейл. Брюнетката: - Ох, как ми писна от всички индустриалци, банкери, интелектуалци и известни спортисти по тези соарета!!! Дали да не се обадим на Петров? Блондинката отговаря видимо притеснена: - А как мислиш? Дали той ще си спомни за нас?
Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: "Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш." "Какво ?!, Какво трябва да значи това ?!?" - подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ... "Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж." На моя втрещен поглед тя отговори: "Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради с*кса ?"
Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почвка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой й харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за парцалките - да вземем по един чифт за всяка комбинация - бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за
тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката - "Разбира се, скъпа."
Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: "Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата." Едвам сдържайки се, измрънках: "Нее, мила, не съм в настроение." Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено "КАКВО?" И тогава додадох: "Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване." И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: "Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?!"
Очевидно и тази нощ няма да има с*кс!!!
Драги Дядо Коледа,
Ти вероятно не си свикнал да получаваш писма на втори януари. Но аз искам да изясним едно малко недуразумение, което стана между нас.
В началото на миналия месец ти писах писмо, в което те помолих за велосипед, влакче, ролкови кънки и футболна топка. Цяла година учих като луд, имам най- добрите оценки не само в класа, но и в цялото училище. Честна дума, никой не се е държал по- добре от мен с родителите, братята, приятелите и съседите. Постоянно ходих до магазина, два пъти дори преведох една старица през улицата. Няма нито една добра постъпка, която да не съм направил.
И за какъв дявол ми донесе чифт чорапи и идиотска химикалка? Какво си въобразяваш ти бе, козел! Да ме разиграваш цяла година и накрая да ме оставиш с купчинка боклуци под елхата. И на всичкто отгоре - донесе толкова подаръци на онзи кретен в съседния апартамент, че няма да може да мине с тях през вратата. Затова дори и не си помисляй да си довлечеш задника при мен следващата година. Ще те замерям с камъни - и теб, и осраните ти елени, така че те ще се разбягат и ще се наложи да си ходиш пеша до забутания Северен полюс! Не искам да чувам повече за теб! От тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, ти, дебел и вмирисан Дядо Коледа!
От малкия Иванчо
Сподели