- Скъпа, прибрах се!
(пълна тишина)
- Прибрааах се! (още по-пълна тишина)
- Що за шиб*на работа?! Любимият съпруг се прибира от работа уморен, гладен, а го "посрещат" само разпердушинени пантофи и умилкващ се котарак... (Котаракът демонстративно се търкулва и се отърква в единия пантоф)
- Мамка ти, семейство! Къде си?!
- Добре де, както искате!
- Между другото... взех заплата!
(емоции)
- А също и ме повишиха!
(емоции = 0,00)
- Ама аз имам Рожден ден, в крайна сметка!
(Малко по-високо)
- Нима вкъщи няма абсолютно никой?! Тогава ще пуша тук - днес ми е позволено - а вие се задушавайте!
(И още по-високо)
- И ще поканя приятели да пийнем водка! Много водка!
- А те ще дойдат не с дебилните си съпруги, а с гаджета! И на мен ще доведат!
(тишина)
- Между другото, мила моя съпруго, от доста време ми хваща окото твоята приятелка Петя от съседния вход. А по всичко изглежда, че и аз на нея. Тя, разбира се, е к*чка, но ние с нея само ще се ч* каме, нали... няма да живеем заедно - така че ми е все тая какъв й е нравът.
(гробница)
- А приятелите ми така ще се напоркат, че отново ще говорят мръсотии за теб. Аз ще ги нарека кучи синове... каквито те са си всъщност, дори и когато са трезвени... И ще им блъсна кухите лейки върху кухненската маса...
(помръдвайки опашка, котаракът демонстрира презрение)
- А пък оня пед*л Мишо, който беше на нашата сватба, също изневерява на жена си. Изневерява и то не със Светла (това беше по-преди), а с
Иван.
(котаракът се скри в единия пантоф)
- И изобщо, всичките ни познати - начело с твоите роднини, са абсолютно морално пропаднали типове. А Петър Страшимиров вече и физически е започнал...
(животното отива към кухнята, бавно отваряйки вратата)
Празнична трапеза! Навсякъде балони! Вино, водка, приятели, Петя, Светла, Иван, пед*ла Мишо, Петър Страшимиров и... любимата съпруга.
Изумени физиономии... неуспели да се затворят от почуда усти... плакат
"Честита 30-та годишнина!"... бавно летяща към физиономията на юбиляра чиния с неговата празнична торта! Някъде в далечината едва се долавя шепота на жената: "Честит Рожден ден, скъпи! Ние искахме да ти направим изненада... да те зарадваме..."
Баща посъветвал сина си студент:
- Сине, като ти трябват пари за учението, пиши ми че са за учението. А като ти потрябват за любов, пиши че са за лов.
- ОК!
Минало известно време и сина пише:
"Тате, прати ми 20 лв. за тетрадки и 50 лв. за лов...".
Пак след време:
"Тате, прати ми 20 лв. за тетрадки и 50 лв. за лов...".
Това се повторило неколкократно. В един щастлив ден:
"Тате прати ми 20 лв. за учебници, 50 лв. за храна и 300 лв. да си оправя пушката".
Отговор на писмото:
"Сине, ето ти 70 лв., ама 300 за пушката няма да ти дам! Да си гледал накъде си стрелял!".
Синът възмутен:
"Тате, прати ми 300 лв., за да не си дойда! Ако си дойда, от мен ще го прихване прислужницата, от нея - ти, от тебе - мама, от мама - градинаря, от градинаря - сестра ми, а хване ли го сестра ми, тежко и горко на целия град...".
Учителката казва на децата в час:
- Деца, сега ще учим за образното мислене. Аз ще ви кажа от колко букви е думата и ще ви опиша предмета, а вие трябва да познаете кой е той. И така - думата е от четири букви, а предмета е малко живо същество с къдрава козина, което блее и суче от майка си...
- Агне, агне... - започнали да крещят децата.
- Точно така деца. Хайде сега вие казвайте думички и описвайте предмета...
Започнали децата да вдигат ръка, учителката ги посочва едно по едно, но все отминава Иванчо, защото си го знае какъв е цапнат в устата. А той ще си скъса ръката от вдигане...
Чакала тя да удари звънеца, чакала, но уви... И ще, не ще, най-накрая казва:
- Добре Иванчо, хайде сега ти кажи...
- Думата е от три букви, средната е у, а предмета е кръгъл, дълъг и хвърля отпред, хвърля ...
В това време учителката, цялата зачервена го прекъсва и почва да крещи:
- Мръсник, хулиган. Марш при директора!
Навежда глава Иванчо, тръгва покорно и хванал вече дръжката на вратата се обръща и казва:
- Думичката е душ, госпожо. Но ми харесва начина ви на мислене...
Един професор по философия започнал лекцията си пред студентите по доста странен начин. Пред себе си имал няколко предмета. Без да казва дума, той взел една огромна празна саксия за цветя и започнал да я пълни с малки топки за голф. После попитал студентите дали саксията е пълна. Те отговорили утвърдително. Професорът взел плик с дребни камъчета и го изсипал в саксията, раздвижил я и камъчетата заели празното пространство между топките за голф. Професорът пак попитал студентите дали саксията е пълна, а те отново отговорили с "да". Без да обяснява, професорът взел кутия, пълна с пясък и също я изсипал в саксията. Пясъкът изпълнил всички останали празнини, а преподавателят повторил своя въпрос. Студентите отново отговорили, че саксията е пълна. Тогава професорът извадил две бири и ги излял в саксията, а студентите се разсмели и попитали какво означава всичко това. - Искам - казал професорът - да гледате на моята демонстрация като на олицетворение на вашия живот. Топките за голф са важните неща в живота: вашето семейство, вашите деца, здравето ви, приятелите ви, както и онези, предпочитани от вас аспекти в живота, които биха го направили привлекателен, дори да загубите всичко, което притежавате. Малките камъчета символизират останалите неща от живота като работата ви, домът, колата. Пясъкът пък е всичко останало - т.е. дребните и маловажни неща. Ако първо изсипете пясъка в саксията, той ще я запълни изцяло и няма да остане място нито за дребните камъчета, нито за топките за голф. Същото важи и за живота. Ако инвестирате прекалено много време и енергия за дреболии, никога няма да ви остава място за важните неща. - А какво означават двете бири? - попитал един студент. - Радвам се, че ми задавате този въпрос - усмихнал се професорът и казал: те показват, че колкото и да е труден животът ви, в него винаги има място за една или две бирички.
Сподели