Отче наш, който си в Офиса.
Да бъде лек наший ден.
Да замине в отпуск началството наше.
Да се изпълни нашата воля.
Както на работа, така и в къщи.
Насъщната скатавка дай ни и днес.
И отпуска за тази седмица.
И ваканция за този месец.
И прости нам закъсненията наши,
както и ние прощаваме на началството ни.
И не ни въвъждай в понижение,
но ни избави от допълнителната работа.
И во твойто царство е повишението на заплатата и съкращението на работния ден.
И дай ни ICQ-ата, като без тях не е тази работа царство небесно.
И погреби сисадмина под планина от дискети и компактдискове,
да гори той в пламък син.
Не ни оставяй, Господи, в трудните часове на утринния махмурлук,
дай ни сили да преодолеем тежестта на главоболието.
И направи, Отче, целия мир зелен, ибо зеленото е най-добрия цвят в света твой,
както и цвета на американските левове.
И свали на главата ни градушка от долари, евро и прочие благини.
И вземи тази лепта наша във вид на благодарствена молитва.
Во имя контрола, алта и светия дилийт.
Ресет.
- Как успяваш редовно да си взимаш болнични?
- Много просто!Навивам на масурче една двадесетолевка,пъхам си я в ануса,отивам на преглед при д-р Петров,казвам му,че пак ми са възпалени хемороидите и той ми дава седмица отпуск.
Гошо решава и той да поиска отпуск,но вместо синя двадесетолевка, си пъха червена петолевка.Д-р Петров го преглежда,измъква му банкнотата,сяда и го гледа съчувствено.
- А отпуск няма ли да ми дадете?
- За сега,анусът ви е само зачервен,достатъчно е билколечение,
но ако посинее,ще се заема да ви лекувам по-сериозно!
Както карах Трабанта и не щеш ли - съдба се отбих в ресторанта, за да хапна чорба. На съседната маса една дама седи. Една дама от класа с ей такива гърди. Тя облизваше устни, аз я гледах смутен и желания вкусни се събудиха в мен. Имах няколко бона и ми падна перде. О, пред нея Мадона репички да яде. Но отсреща не щеш ли един мъж изрева с триъгълни плещи и квадратна глава: - Ало, малката, как си? Плащам! Тръгвай със мен! Тя му каза: - Простак си! - и добави: "Кретен!" Разгневи се обаче тоз, квадратният пес. Тя пищи, той я влачи към един Мерцедес. О, така се ядосах и какъвто съм луд, на земята го проснах с един ъперкут. Но пристигат четирма на уши с обеци - охранителна фирма, цял отбор от борци… И какво да ви кажа - полудял от любов, аз лежа на паважа, а след туй в "Пирогов". Нямам близки, съседи, ни жена, нито брат, с телесни повреди и отпред, и отзад, изпочупен, гипсиран, смъртоносно ранен, от любов репресиран, за любов награден. И завит с одеяло, гледам в стаята - Тя с термометър, цукало и букетче цветя, уморена и бледа на леглото седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. - Помълчи за минутка, нямам капка вина, аз не съм пр*ститутка, аз съм честна жена. Ти не си адекватен в този к*рвенски век, ти си невероятен, ти си честен човек. Ах, сърцето ми страда да те гледам лежащ. Да отидем в Канада или примерно в САЩ. От покоен роднина наследих ресторант… - Ами мойта Родина? Ами моят Трабант? Не, не искам да чуя. Тука аз съм роден. Аз съм българче, туй е първа радост за мен. На леглото ми бледа любовта ми седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. После моето тяло тя премести така и ми сложи цукало и ми махна с ръка: - Сбогом, смешно човече! Ах, за теб ми е жал, че България вече е потънала в кал. Няма тук патриоти. Хайде, миличък, спи! На таквиз идиоти тя все пак се крепи. О, Българио, нека имаш жребий нелек, теб тринадесет века те насилват през век. Помълчи за минутка, нямаш капка вина. Ти не си пр*ститутка, ти си честна жена!
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...
По време на студената война, агент на ЦРУ е на шпионска мисия в Москва. Знае идеално руски, познава до съвършенство руската култура и обичаи. Задачата му е да се запознае със съветски младежи и да се внедри в комсомолските структури.
Първата вечер влиза в близкото барче, поръчва си квас, завързва разговор с младежите, започва да рецитира Пушкин на перфектен руски, всички му казват браво но след малко си тръгват. Остават само той и барманът:
- Ти не може да си руснак.
- Как така?
- Ами така!
На другата вечер американецът влиза в ресторант по време на танцова забава. Кани момиче, тацува валс, танго, после казачок, но след малко всички си тръгват. Остават само той и барманът:
- Ти не може да си руснак.
- Как така?
- Ами просто няма руснаци-негри.
Сподели