Имало един овчар, който нямал нищо друго освен овцете си. Той не знаел за нищо друго на този свят, освен за овцете си. Живеел с овцете, говорел им, спял при тях, обичал ги и те за него били всичко. Но не щеш ли, един ден до пасището му отворил врати публичен дом... Станало му любопитно на овчаря, какво е това новото нещо и решил да провери. Отишъл до портите на публичния дом и почукал, Маман му отворила. Той и казал, че иска да види какво е това публичен дом, а тя му казала, че няма проблем стига да има пари. Работата била, че нямал пари и никога не бил имал. С мъка на сърцето решил да заколи Доли, една от овцете си, нямало друг начин - твърдо бил решил да провери какво е това нещо до пасището му. Заколил той овцата, продал месото и влязъл в публичния дом. На сутринта цялото стадо се било събрало около публичния дом, да чакат овчаря да излезе. По едно време на сутринта, той излязъл на една тераса гол, разтегнал се, погледнал към овцете и им казал:
- Ей, ша ва изколя ей, всичките ша ва изколя!
На един кораб пътували студенти. По едно време корабът катастрофирал. На най-близкият остров оцелели само трима студенти - от МЕИ, от ВИАС и студент по биология. Намерили ги местните канибали и им казали: - Ще ви ядем. - А, как така ще ни ядете. - В казана и после ще ви ядем. - Да ама така няма да е честно. Трябва да ни дадете някакъв шанс. Мислили диваците, мислили и накрая един от тях казал: - Който ни преброи овцете, няма да го изядем! Студентите се зарадвали и поискали веднага да им покажат овцете... Повели ги диваците към върха на една планина и като го стигнали, от другата страна се видяло цяло поле пълно с овце! Седнал студентът от ВИАС, смятал размера на полета, размера на овцете и какво ли още не, но накрая се отказал и канибалите го изяли... Седнал после и студентът по биология, смятал откога има овце, с каква скорост се размножавали и т. н., но накрая и той се отказал. Изяли го и него... Седнал накрая студента от МЕИ, помислил малко и казал: - Вие имате 19 456 410 овце! - А, как позна, бе? - Много просто, броиш краката и делиш на 4!
- Докторе, не мога да заспя.
- Представете си, че взимате една пачка от 1000 лв. и броите, все ще заспите по някое време!
След седмица:
- Какво стана, помогна ли?
- Ами не. Броих, броих и все ги изкарвам 999 лв. Броя и пак броя, и пак и не мога да заспя от нерви, че ми липсва един лев.
Доктора:
- Май по добре да се върнем на конвенционални средства - ще броим овце!
След седмица. Човекът още по нервен и разтревожен.
Доктора пита:
- Какво стана, брои ли овцете?
- Мани мани. Броих, броих и като стигнах до последната овца тя ме погледна в очите и попита с човешки глас - „А бе, какво стана с онея 1000 лева?
Тираджия се движел с камиона по магистралата. Някаква жена вдигнала ръка за стоп. Тираджията спрял, качил жената и тя му казала: – Да знаеш, нямам никакви пари. – Няма проблем! Тогава, ще ми направиш една св*рка… – Добре. Потеглили и жената се навела и започнала. Тя била голяма майсторка и на тираджията му станало много хубаво. Толкова хубаво, че от кеф изпуснал волана и я хванал за ушите. Малко по-късно, загубилият управление камион се блъснал и се преобърнал. Шофьорът бил във безсъзнание. По някое време се събудил, погледнал към ръцете си и видял, че държи две уши – по едно във всяка ръка. Изправил се ужасен и тръгнал из полето да търси стопаджийката. Срещнал някакъв овчар и го попитал: – Дядо, да си виждал случайно една жена без уши? – С уши ли беше, без уши ли… не видях. Обаче, ако знаеш какъв х*й беше налапала…
На една блондинка и омръзнало от вицове за блондинки и решила да промени цвета на косата си. Купила боя и готово. Тръгнала новоизлюпената брюнетка на излет с колата. Видяла стадо овце, спряла до овчаря и му казала:
- Овчарю, ако позная точния брой на овцете ти, ще ми дадеш ли едно агне?
Овчарят си помислил, че тя няма как да знае колко овце има и се съгласил. Брюнетката /блондинка/ казала:
- Стадото ти има 56 овце.
Смаял се овчарят, защото това бил точният брой на овцете му, но понеже бил честен и казал да си избере едно агне.
- Ей, това, черничкото, игривичкото! - казала тя.
Хванала го и го сложила във багажника.
Овчарят я погледнал, подсмихнал се и й казал:
- Добре, ти позна точния брой на овцете ми и аз ти дадох да си избереш едно агне. Сега, ако аз позная какъв е истинският цвят на косата ти, ще ми върнеш ли кучето?
Circullium Vitae (Автобиография)
1. Лични данни
Име: Дуцко Дудев Каракочев
Дата и място на раждане: не знам, около 40-50 годишен съм.
Постоянен адрес: София, ж.к. “Факултето” на втория етаж
Семейно положение: женен с 18 деца и 26 внуци
2. Образование
3-ти клас до голямото междучасие
3. Трудов стаж
- Пазарджишки окръжен затвор – 1985 – 1990
- Бобовдолски окръжен затвор – 1992 – 1999
- Поправителен дом – Кремиковци – 2001-2003
Назначенията в тези предприятия бяха в следствие на това, че често намирах парите на хората още преди да са ги загубили.
В Бобовдолския затвор съм завършил курсове по макраме, а в Пазарджишкия се научих да свиря на акордеон. Там свикнах и на работа в екип.
4. Чужди езици
- Есперанто
- Ромски - майчин
5. Допълнителни курсове, обучения и интереси
- 15.11.2004 – Столипиново, Семинарно обучение на тема “По жицата”. Анализ на творбата от Йордан Йовков и обучение как да не ни хваща тока, когато крадем кабели
- обичам черната музика – Кондьо, Софи Маринова, Бони (но не Бони М) и др.
6. Личностни качества
- Тих, скромен и мързелив
- Рядко идвам на работа, но не закъснявам
- Работя малко, но с желание
Желая да се кандидатирам при вас за длъжността “SAP консултант” или в краен случай "Transfer специалист". Много съм добър и се надявам да се видим скоро, ако не почна работа преди това в Софийския централен затвор, щото и оттам яко ме канят.
Сподели