Професионални Адвокати
Банки
Бръснари
Водопроводчици
Военни
Данъчни
Директори
Дърводелци
Електротехници
Енергото
Журналисти
Заплати
Застрахователи
Затворници
Земеделци
Инженери
Инструктори
Капитани
Касиери
Катаджии
Келнери
Клиенти
Кметове
Колеги
Ловци
Майстори
МВР
Милионери
Милиционери
Миньори
Митничари
Монтьори
Моряци
Началници
НОИ
Нотариуси
Овчари
Отпускари
Офис
Офицери
Охранители
Пари
Пилоти
Пожарникари
Полицаи
Преводачи
Преподаватели
Програмисти
Продавачи
Професори
Работници
Рибари
Служители
Строители
Счетоводители
Съдии
ТКЗС
Топлофикация
Търговци
Управители
ФБР
Фермери
Финансисти
Художници
ЦРУ
Ченгета
Чиновници
Чистачки
Шефове
Шивачи
Шофьори
Шпиони
Юристи
Ясновидци

Вицове Нови
Миш-маш
Авто
Жени
Животни
Интимни
Какво и защо
Компютърни
Личности
Медицински
Мръсни
Музикални
Мъже
Пиянски
Политически
Празнични
Приказни
Професионални
Пътешествия
Разни
Разни хора
Религиозни
Семейни
Спорт
Студентски
Телевизия
Телефони
Територии и етноси
Тъпизми
Ученически
Хапване и килограми

Излязъл веднъж султанът с гемията си на риболов в един залив. Поотегчил се, че взел да съзерцава брега с една далекогледна тръба. Гледа на една плоска скала - клекнал бедният рибар Иванчо, извадил си дългия атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи. Ама пуста природа, не става...
- Доведете го този серсемин веднага, бе! - заповядал той на стражите.
- Какво се опитваш да направиш, бе серсемин? - попитал султанът Иванчо, когато го довели.
- Султан ефенди, когото съм оправил в това царство, човек стана. Само аз си останах един беден рибар, та рекох сам да се оправя - и аз да вържа малко двата края...
- Хм... Че кого толкоз си оправил в моето царство, та човек е станал? - заинтересувал се султанът.
- Ами, кого... Е, твоите везири, например - всичките.
- Не думай, бе! Ще ви направя една очна ставка и, ако ме лъжеш, главата ти сека на място, да знаеш!- заканил се султанът.
- Абе, султан ефенди, кой ще си признае такава работа! - рекъл Иванчо.
- Ти за това не бери грижа, зная аз как да попитам, че да разбера истината.
- Ами ако излезе верно? - попитал Иванчо.
- Ако излезе верно... ще ги накарам всеки от тях да ти даде по една торба със злато - обещал султанът.
Строил той на другия ден в една редица везирите в султанския дворец и извикал на стражите да въведат Иванчо.
- Познавате ли този човек? - обърнал се той към везирите.
Те погледнали към Иванчо и навели глави:
- Вай, вай, аллах, аллах...
- Ясно-о-о! - отсякъл султанът. - Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба със злато!
Слиза Иванчо по стълбите от палата, носи тежкия чувал със злато и краката му се огъват под голямата тежест, а той си мърмори:
- Брей-и-и, какво стана!... Хем само си го допрях...
1800-те години, времена на каубои, главорези и шерифи.
В един най-обикновен следобед в градския салон седели, пили и играли на карти всички безделници в града. По едно време врата се отваря и един изплашен младеж казва:
- Бързо прибирайте се по домовете си и заключвайте, Белия Каубой е през 2 града и се е запътил тук, ще ви ограби и ако му се съпротивлявате може и да ви убие. Вече няколко пострадаха!
Безделниците се разсмели и продължили играта си. Но след 20 мин отново нахълтва изплашен човек и казва:
- Бързо бягайте и се барикадирайте у вас, Белия Каубой е в съседния град и коли и беси всичко, което мърда.
Мъжете се спогледали и продължили играта, но вече малко по-притеснени. След 20 мин идва нов човек и казва:
- Бързо всички си отивайте, защото Белия Каубой навлезе в града, сега е на другия край и жив човек не е останал!
Всички се уплашили, няколко млади каубоя си отишли, но повечето останали. След 10 мин вратата на салона се отворила и нахлул един Каубой, целия облечен в бяло. Погледнал страшно, гръмнал във въздуха няколко пъти и казал:
- Бързо слагайте парите и вещите си в торбата иначе не знам какво ще се случи!
Хората уплашени дали всичките си пари и ценности. Каубоя ги взел, погледнал ги изпод вежди и им казал бързайки към изхода:
- Ако бях на ваше място щях да бягам вече, защото Белия Каубой е на две пресечки и всеки момент ще дойде!