Професионални Адвокати
Банки
Бръснари
Водопроводчици
Военни
Данъчни
Директори
Дърводелци
Електротехници
Енергото
Журналисти
Заплати
Застрахователи
Затворници
Земеделци
Инженери
Инструктори
Капитани
Касиери
Катаджии
Келнери
Клиенти
Кметове
Колеги
Ловци
Майстори
МВР
Милионери
Милиционери
Миньори
Митничари
Монтьори
Моряци
Началници
НОИ
Нотариуси
Овчари
Отпускари
Офис
Офицери
Охранители
Пари
Пилоти
Пожарникари
Полицаи
Преводачи
Преподаватели
Програмисти
Продавачи
Професори
Работници
Рибари
Служители
Строители
Счетоводители
Съдии
ТКЗС
Топлофикация
Търговци
Управители
ФБР
Фермери
Финансисти
Художници
ЦРУ
Ченгета
Чиновници
Чистачки
Шефове
Шивачи
Шофьори
Шпиони
Юристи
Ясновидци

Вицове Нови
Миш-маш
Авто
Жени
Животни
Интимни
Какво и защо
Компютърни
Личности
Медицински
Мръсни
Музикални
Мъже
Пиянски
Политически
Празнични
Приказни
Професионални
Пътешествия
Разни
Разни хора
Религиозни
Семейни
Спорт
Студентски
Телевизия
Телефони
Територии и етноси
Тъпизми
Ученически
Хапване и килограми

Веднъж султана излязъл на риболов в морето. По пладне хвълили котва близо до брега и докато чакал да му сервират обяда огледал брега с далекогледа. Гледа той и не вярва на очиде си: на една скала седи Иванчо и се мъчи сам да си го пъхне в гъза.
Изпратил той гавазите си да го доведат и го попитал:
- Ти бе керата, какво се мъчиш да направиш?
- Мъча се да си го вкарам, защото когото съм на*бал, човек е станал.
- Тъй ли? Че кого толкова си на*бал?
- Ами всичките ти министри начело с великия везир.
- Ако е вярно, ще те наградя, но ако ме лъжеш - мисли му...
Извикал султана на другия ден министрите си и под страх от смъртно наказание поискал да чуе истината. И те хък - мък, признали си че е вярно.
Наредил султана всеки министър да даде на Иванчо по една торба злато, а от него си дал една каруца с воловете, че да има с какво да закара златото в къщи.
Пътува Иванчо към село и си мисли:
- Еб*х мама му, а само си го допрях! Какво ли щеше да стане, ако бях успял да го вкарам?
Една възрастна мома повикала нотариуса, за да състави завещанието си.
Нотариуса:
- Какво искате да завещаете?
- Имам 40000$ на сметка!
- И как бихте искали да ги разпределите?
- Разбирате ли, цял живот съм живяла сама, почти не съм излизала от вкъщи, и затова бих искала, погребението ми да се помни дълго от всички. Искам да завещая 35 хиляди за погребението си.
- За 35 хиляди може да се организира доста сносно погребение! А какво ще правите с останалите пет хиляди?
- Разбирате ли, никога не съм имала мъж... Затова искам за пет хиляди да намеря някой мъж, който да ми даде малко любов!
Нотариуса оформил цялата документация и казал, че ще се опита да намери такъв плейбой. Като се върнал у дома, разказал всичко на жена си. Тя му казала, че за 5 бона сама ще го закара до тази жена и няма да счита това за измяна.
И на сутринта тя закарала мъжа си до дома на възрастната госпожица и останала да го чака в колата. Минал час, два, а мъжа не се появявал. Тогава жената на нотариуса започнала да свири с клаксона. Отгоре се отворил прозореца, показал се нотариуса и казал:
- Скъпа, вземи ме утре сутринта. Тя реши да бъде погребана за сметка на общината!
Семейство обикалят Истанбул. По едно време жена много огладняла и започнала да мрънка на мъжа. Влезнали и седнали в един ресторант. Нахранили се, но се оказало че нямат пари. Сервитьора викнал управителя. А той като разбрал каква е ситуацията казал:
-Няма как. Ще трябва да си изработите сметката.
-Ами няма проблем. Ще мием чинии-казал мъжът.
-Ааа, тук не става дума за чинии. Става дума за с*кс.
-Ами щом трябва ще се прежали жената.
А управителя вика:
-Не жената, ти ще трябва да се потрудиш.
Човека като видял че няма накъде и се съгласил. Води го турчина в една стая, дава му една голяма кутия с вазелин и му казва да си намаже задника, а той щял да се върне след малко. Връща се след 10 минути, гледа човека си търка гърдите с вазелина и му вика:
-Абе, аз тоя вазелин ти го дадох да си намажеш задника.
-Той задника ще издържи, ама сърцето няма!
Шофьор пътува на дълъг курс. Край шосето циганка-гледачка маха за автостоп. Човека си мисли: - Да я кача - ще иска да ми гледа, ще ми надуе главата. Да не я кача - може да ме прокълне... Я по-добре да я взема, пък нека си говори. Спрял. Качила се циганката. - Ех, добър човек си ти! Златно сърце носиш, диамантено... Дай да ти гледам! - Не! Каквото е било - вече го знам. Какво ще бъде - ще разбера! - Тогава три истини да ти кажа, искаш ли? - Това може... - Първата истина - Луната свети, но не грее. Истина ли е? - Истина е. - Втората истина - Козела с брадата си не бреца. Истина ли е? - Истина е. - Третата истина - Жена ти Марийка при съседа Пешо ходи! - Ааа, това вече не е истина! Не може да бъде! Не го вярвам! - Ако искаш вярваш, ако не искаш - не вярваш... Извършил си курса човекът, прибира се в къщи, жена му Марийка веднага нарежда масата, бутилка поднася - весела, усмихната... Хапнали, пийнали, взел да разказва мъжа как му е минал деня, какво му е дрънкала гледачката. Казал първата истина - Марийка веднага: - Ах, истината ти е казала! Казал втората. - И това е самата истина! - А третата истина Миме, няма да ти я кажа! Заработило женското любопитство, замрънкала, заврънкала - кажи, та кажи! - Ми, на съседа Пешо му е ей такъв - мъъъничък. - Еее, това съвсем не е истина!