Професионални Адвокати
Банки
Бръснари
Водопроводчици
Военни
Данъчни
Директори
Дърводелци
Електротехници
Енергото
Журналисти
Заплати
Застрахователи
Затворници
Земеделци
Инженери
Инструктори
Капитани
Касиери
Катаджии
Келнери
Клиенти
Кметове
Колеги
Ловци
Майстори
МВР
Милионери
Милиционери
Миньори
Митничари
Монтьори
Моряци
Началници
НОИ
Нотариуси
Овчари
Отпускари
Офис
Офицери
Охранители
Пари
Пилоти
Пожарникари
Полицаи
Преводачи
Преподаватели
Програмисти
Продавачи
Професори
Работници
Рибари
Служители
Строители
Счетоводители
Съдии
ТКЗС
Топлофикация
Търговци
Управители
ФБР
Фермери
Финансисти
Художници
ЦРУ
Ченгета
Чиновници
Чистачки
Шефове
Шивачи
Шофьори
Шпиони
Юристи
Ясновидци

Вицове Нови
Миш-маш
Авто
Жени
Животни
Интимни
Какво и защо
Компютърни
Личности
Медицински
Мръсни
Музикални
Мъже
Пиянски
Политически
Празнични
Приказни
Професионални
Пътешествия
Разни
Разни хора
Религиозни
Семейни
Спорт
Студентски
Телевизия
Телефони
Територии и етноси
Тъпизми
Ученически
Хапване и килограми

Във 2-ри Б клас в час по български език и литература учителката попитала децата:
- Деца, кой от вас ще ми каже наш известен поет, на когото фамилното име започва с буквичката В и завършва с буквичката В - В..в, нали ме разбирате?
Иванчо пръв скочил с вдигната ръка и въпреки че даскалката го знаела що за стока е, все пак го подканила той да каже.
- Кажи, Иванчо, кажи, мойто момче?
- Иван Вазов, госпожо!
Учителката се зарадвала на правилния отговор и решила дори да похвали Иванчо:
- Аз имах предвид Никола Вапцаров, Иванчо, но ми харесва начинът ти на мислене, а сега си седни, все пак ти благодаря за умния отговор.
По средата на часа Иванчо упорито и настойчиво взел да вдига ръка,
- Кажи, Иванчо, какво има? - подканила го учителката.
- Госпожо, искам да Ви попитам нещо, свързано със световната литература.
- Попитай, Иванчо, ще се радвам да ти отговоря - поощрила го щастливата му вече преподавателка.
- Кой е този световноизвестен писател, на когото фамилията му започва с Х, малко след средата има буквичката У и завършва на Й - Х..У..Й, нали ме разбирате, госпожо?
- Знаех си аз, че има нещо гнило във вежливото ти отношение, дебелокожи цинико! - изкрещяла ядосаната учителка. Утре да си тук с баща си, в противен случай няма да те пусна в клас, така да знаеш, мръсник такъв!
- Аз имах предвид Ърнест Хемингуей, госпожо, но ми харесва начинът Ви на мислене. - довършил я ликуващият Иванчо.
Учителката попитала в час:
- Ученици, може ли да ми каже какво е факт и какво е парадокс?
Иванчо вдигнал ръка:
- Факт е гопожо, че х*я като се надърви, става като кокал, а парадокс е, че вътре кокал няма . . .
- Марш навън, друго освен глупости не можеш да ръсиш! - показала му вратата учителката.
Иванчо излязъл в коридора, където се сблъскал с директора.
- Иване, какво пак си се провинил? - попитал бащински директорът.
- Ами, г-н Директор, учителката попита какво е факт и какво е парадокс, аз и отговорих, а тя ме изгони. . .
- Сигурно не си знаел момчето ми, я ми кажи на мене, какво е факт, какво е парадокс?
- Ами факт е, че п*тката е винаги мокра, а парадоксът, е че никога не мухлясва.
Засмял се директорът и понеже отдавна имал мераци да изчука въпросната учителка, решил да пофлиртува с нея.
- Иване, ти си прав, хайде да влезем вътре и да кажеш пред мен на учителката си, какво е факт и какво е парадокс.
Влезли вътре, а директорът се обърнал към сексапилната учителка:
- Госпожо Дамянова, Иван много добре знае отговор на въпроса Ви, питайте го и ще се уверите.
- Добре! - отвърнала тя - Но без глупости, искам да ми дадеш хубав пример!
- Ами факта госпожо е, че Земята е кръгла! - подел Иванчо.
- Браво, Иване! - зарадвала се даскалицата - Виждаш ли, че можеш, а какъв е парадоксът на кръглата земя?
- Ами парадоксът е, че хората винаги ще намерят едно ъгълче да се на**ат.
Пътуват в един вагон четирима програмисти и четирима потребители. Потребителите имат четири билета - за всеки по един, а програмистите - само един. Идва моментът да се проверяват билетите. Програмистите се затварят в тоалетната, идва кондукторът, почуква на вратата, от тесния процеп се протяга една ръка и подава билет. Кондукторът отминава. Потребителите виждат всичко това и естествено завиждат на програмистите.
Идва време да се връщат обратно и отново четиримата програмисти и четиримата потребители пътуват заедно. Този път обаче потребителите имат общо един билет, а програмистите са без билет. Ето че пак идва моментът за проверка на билетите. Потребителите бързо се шмугват в тоалетната. В това време идва един от програмистите и почуква на вратата. Веднага му подават билета, той го взима и светкавично програмистите се затварят в другата тоалетна. В това време идва кондукторът...
Е, не всички алгоритми, разработени от програмисти, вървят и при редовия потребител!
Шеймъс и Мърфи си пийвали кротко бира, но нямали много пари. След като си пребъркали джобовете, едва събрали едно евро. Мърфи казал:
- Чакай малко. Имам една идея.
Отишъл в съседния месарски магазин и се върнал с една голяма наденица.
- Да не си полудял?- възмутил се Шеймъс. - Сега не ни останаха никакви пари!
- Не се тревожи- успокоил го Мърфи. - Само прави това, което ти казвам.
Двамата влезли в една кръчма и Мърфи мигом поръчал две големи халби "Гинес" и две чаши уиски "Джеймисън".
- Ама ти вече наистина си се смахнал!- притеснил се Шеймъс. - Знаеш ли какви неприятности ще си навлечем? Та ние нямаме никакви пари!
- Не се тревожи, имам план- уверил го с усмивка Мърфи.- Наздраве!
Пресушили чашите си, послеМърфи казал:
- Слушай сега. Ще пъхна наденицата в цепката на панталона си и ще я закрепя с ципа. Ти ще коленичиш и ще я лапнеш.
Барманът ги забелязал, изпаднал в дива ярост и ги изхвърлил.
Шеймъс и Мърфи продължили в същия дух, кръчма след кръчма- обръщали чаша след чаша, при това съвсем безплатно. Накрая, в десетата кръчма Шеймъс с последни сили рекъл:
- Мърфи, не мога повече. Пиян съм и вече не усещам коленете си!
- А как мислиш се чувствам аз?- троснал се Мърфи. - Изгубих наденицата още в третата кръчма!