Двама си говорят: - Ти знаеш ли, че Петров загина? - Как така?! - Ами върнал се пиян вкъщи, запалил цигара, диванът пламнал… - Ааа… значи изгорял. - Не, бе… изскочил на терасата, докато бушували пламъците. - Ааа… значи скочил през терасата и се пребил? - Не, бе… отдолу вече пожарникарите били разпънали платното, той отскочил от платното и обратно към прозореца си полетял. - Значи все пак изгорял? - Не, бе… той се ударил в дограмата и обратно полетял надолу… - Значи все пак се е пребил… - Не,бе… там нали са пожарникарите с платното - отскочил от платното направо на шосето, а там минавал един камион с брезент. - Ааа, значи камионът го е сгазил! - Не,бе… отскочил от брезента обратно на платното на пожарникарите, оттам към прозореца… - Еееее как е загинал тогава?! - На един пожарникар му писнало цялото това размотаване и го застрелял.
Жената лежи в болница. Наложи се аз да се грижа за всичко. След работа отидох до магазина. Напазарувах за ядене разни неща. Прибрах се. Почистих на котката. Посрещнах децата от училище. Помогнах им за домашните. Приготвих вечеря. Нахранихме се. Минах с прахосмукачката. Измих чиниите. Сложих децата да спят. Нахраних котката. Пуснах пералнята. Подредих, каквото имаше за подреждане. Нито компютър, нито телевизор съм пускал (ако така продължава, в свободните минутки ще почна да гледам сериала и да плача). Легнах си. Почти полунощ е. Гроги съм, направо тялото ме боли. Сутринта трябва рано да ставам да водя децата на тренировка. Представих си ситуацията: Прибира се жената пияна от бар, носи и някоя биричка за допиване вкъщи. Включва телевизора, тропа из кухнята, търсейки нещо за пиянския глад. Пие биричка в кухнята, пуши, смее се. После идва в спалнята, вонейки на пиячка и цигари, и почва да ми се натиска. Бих я убил!
30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли. "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли. "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка прос*итутка грозна като смъртта, а той си мисли. "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли. "Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал - учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
- Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи - тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
- Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Сподели