Един кани свои приятели на гости по случай новия си апартамент. Ядат, пият, по едно време един вика:
- Кире, откъде го взе тоя полилей?
- От Универсалния магазин. - отговаря Киро
- Много хубав, как се казва?
- Бяло дупе.
- Еее, не си го взел от там.
- Не, бе от Универсалния е!
На следвасхтия ден приятеля на Киро отива в универсалния. Вижда продавачката и и казал:
- Извинете, може ли 1 бяло дупе?
- Моля?
- Искам 1 Бяло дупе.
- Ама вие луд ли сте бе?
- Ааа, на Киро си дала, на мене не искаш!
- Ама моля ви се гражданино, с мен ли се майтапите?
- А, виж какво госпожо, аз си плащам. Трябва ми Бяло дупе и толкоз!
Отива продавачката при шефа си и му казва:
- Шефе, тука някакъв иска Бяло дупе!
- Ще му дадеш на човека Бяло дупе! Пиян човек как ще го изпускаш, бе!
Връща се продавачката и се навежда. Човекът вика:
- А, не, не, онова е едно такова с две топки и едно дълго виси.
- Шефе, тебе търси!
Две секретарки си говорeха коя с кого къде какво правила по празниците. Едната разказваше много ентусиазирано, а другата си мълчеше. Тогава първата каза:
- Абе, муцинка, ти нали и ти беше с твоя шеф на Пампорово? Нещо-нещо нямаше ли там? Айде похвали се деее...
- Ми кво да се похваля - каза мълчаливата - той още първата вечер ме изведе на разходка с колата из гората... Щото нали - в хотела може и да ни усетят... И, кво да ти разправям - в колата, на задната седалка, знаеш как е... Набързо, на две-на три... Нищо особено... Обаче тъкмо след това си запалих една цигара, и шефът изведнъж ми вика - "Марш навънка!". На мен ми призля - как навънка в тоя студ, пък и аз по едни прашки само... Ама той - не! Навънка - вика! Излязох аз, а тогава той съсвсем ме шашна - "Почвай, вика, да правиш снежен човек!". И аз кво да правя - направих един снежен човек... После, като с прибирахме към хотела, му викам - абе, шефе, всичко разбирам, ама защо трябваше да правя и снежен човек бе?! А той найш кво ми вика - "Муцка, вика, няма кво да се лъжем, вика... Аз, че не съм вече първа младост - не съм... Че не мога да правя с*кс като хората - не мога... Е, как да те впечатля тогава? А сега поне цял живот ще помниш как си правила снежен човек!".
В слънчев и мързелив пловдивски следобед на ларгото пред общината бавно и величаво каца летяща чиния от злато. В корпуса й се отваря златна врата, изниква златна стълбичка и по нея слиза атлетичен двуметров красавец в прилепнало златно трико, под което изпъква впечатляваща надареност, на врата му виси едър златен медальон, а ръцете тежат от златни пръстени. Златният астронавт сяда в близкото бистро и поръчва кафе. От съседната маса на секундата го фиксира силиконена блондинка и кокетно пита за свободно място. 24-каратовият атлет любезно кима. - Извинете, Вие откъде сте? - подхваща русата амбиция. - От Сириус съм! - усмихва се неустоимо златният пришълец. - Олии... Ми там всички ли сте такива високи? - Да, всички. - И мускулести? - Да, всички. - И толкова надарени? - Такива сме! - скромно кима мъжът. - И всички ли имате толкова злато? - Не! - сепва се звездният гост. - Само арменците!