Във 2-ри Б клас в час по български език и литература учителката попитала децата:
- Деца, кой от вас ще ми каже наш известен поет, на когото фамилното име започва с буквичката В и завършва с буквичката В - В..в, нали ме разбирате?
Иванчо пръв скочил с вдигната ръка и въпреки че даскалката го знаела що за стока е, все пак го подканила той да каже.
- Кажи, Иванчо, кажи, мойто момче?
- Иван Вазов, госпожо!
Учителката се зарадвала на правилния отговор и решила дори да похвали Иванчо:
- Аз имах предвид Никола Вапцаров, Иванчо, но ми харесва начинът ти на мислене, а сега си седни, все пак ти благодаря за умния отговор.
По средата на часа Иванчо упорито и настойчиво взел да вдига ръка,
- Кажи, Иванчо, какво има? - подканила го учителката.
- Госпожо, искам да Ви попитам нещо, свързано със световната литература.
- Попитай, Иванчо, ще се радвам да ти отговоря - поощрила го щастливата му вече преподавателка.
- Кой е този световноизвестен писател, на когото фамилията му започва с Х, малко след средата има буквичката У и завършва на Й - Х..У..Й, нали ме разбирате, госпожо?
- Знаех си аз, че има нещо гнило във вежливото ти отношение, дебелокожи цинико! - изкрещяла ядосаната учителка. Утре да си тук с баща си, в противен случай няма да те пусна в клас, така да знаеш, мръсник такъв!
- Аз имах предвид Ърнест Хемингуей, госпожо, но ми харесва начинът Ви на мислене. - довършил я ликуващият Иванчо.
Шеймъс и Мърфи си пийвали кротко бира, но нямали много пари. След като си пребъркали джобовете, едва събрали едно евро. Мърфи казал:
- Чакай малко. Имам една идея.
Отишъл в съседния месарски магазин и се върнал с една голяма наденица.
- Да не си полудял?- възмутил се Шеймъс. - Сега не ни останаха никакви пари!
- Не се тревожи- успокоил го Мърфи. - Само прави това, което ти казвам.
Двамата влезли в една кръчма и Мърфи мигом поръчал две големи халби "Гинес" и две чаши уиски "Джеймисън".
- Ама ти вече наистина си се смахнал!- притеснил се Шеймъс. - Знаеш ли какви неприятности ще си навлечем? Та ние нямаме никакви пари!
- Не се тревожи, имам план- уверил го с усмивка Мърфи.- Наздраве!
Пресушили чашите си, послеМърфи казал:
- Слушай сега. Ще пъхна наденицата в цепката на панталона си и ще я закрепя с ципа. Ти ще коленичиш и ще я лапнеш.
Барманът ги забелязал, изпаднал в дива ярост и ги изхвърлил.
Шеймъс и Мърфи продължили в същия дух, кръчма след кръчма- обръщали чаша след чаша, при това съвсем безплатно. Накрая, в десетата кръчма Шеймъс с последни сили рекъл:
- Мърфи, не мога повече. Пиян съм и вече не усещам коленете си!
- А как мислиш се чувствам аз?- троснал се Мърфи. - Изгубих наденицата още в третата кръчма!
Дело. Гинеколог жестоко пребил циганка. След края на делото, съдията задава въпрос към подсъдимия:
-През целия съдебен процес направихте впечатление на много културен и начетен човек, приехте присъдата и определеното обезщетение без възражения, защо в крайна сметка пребихте жената?
-Господин Съдия, наясно сте с естеството на моята професия, нали?
-Да.
-Наясно сте по цял ден какво гледам...
-Да, да... няма нужда да пояснявате...
-Ами прибирам се аз след натоварен работен ден, сипвам си едно малко и сядам да гледам мача. И тъкмо намирам канала
-идва малката дъщеря:Тате, да ми сложиш една спирала, че ще ходя на лагер. Няма как, слагам и пак сядам да гледам мача. Идва голямата:Тате, да ми махнеш спиралата, решихме се с моя, че ни е време вече... айде и на нея. След малко пристига жената:Скъпи, да ме видиш, че нещо... Видях и нея, мача през това време свърши и реших да изляза навън да се поразходя...
-Разбирам, натоварено ви е било, но в крайна сметка защо я пребихте?
-Защо ли? ! Защото както си се разхождам, идва тая мърла при мене и ми вика:Бате, дай 5 лева да ти покажа една п*тка!
Срещнали се Иван и Петър, двама авери от казармата след 20 години, и както си му е реда взели да си говорят за живота:
- Иване как е семейството, децата?
- А много добре, скоро ожених голямата щерка.
- Така, така да ти е честито. А как е зетя?
- Ми какво да ти кажа - отговорил Иван
- Задник като на 9 полк тъпана, рамена като на манекенка, ръчички като на бебенце... аз гок на*бах, брата му го отпори, съседа го мина....а помниш ли малкия Иванчо?
- Е как да не го помня
- Е и той го извъртя!
- Само това да се чува, Иване - отвърнал Пешо и се разделили по живо по здраво.
Срещат се отново след 5 години и почват същия разговор. Иван оженил и втората щерка, зетя досущ като предишния - гъз голям, ръце на жена, шия като на лебед, като го подбарали - цялата рода, комшийте, че и малкия Иванчо.
След 5 години отново се срещнали, но този път Иван бил много омърлушен.
- Ей Ванка, как е семейството, слушат ли те зетьовете? - опитал се да го развесели Пешо.
- Мани, мани - омъжих малката щерка, затюхкал се Иван - дойде ми един зет - 2 метра черен, ръце като на Рамбо, гръб като на бивол, дупе като на бебе, врат като на прасе. И като ни подбара - мен ме на*ба, брата още го боли гъза, комшията е разпран, а малкия Иванчо помниш ли го?
- Е как да не го помня!
- МИ ТОЙ НА К*РА МУ УМРЯ!
Скъпи ми синко,
Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.
Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капака и дръпнах синджира. От тогава не сме ги виждали.
Времето тук не е лошо. Само дето миналата седмица валя два пъти.
Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото.
Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.
Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти.
Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица.
Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.
Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да се изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили.
Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук.
С обич, Мама
Лекар акушер изражда жена, която трябва да роди близнаци. Първото бебе се появява без проблем. Лекарят го взема на ръце, шляпва го по дупето и то започва да плаче.
Второто бебе, обаче, не се появява и не се появява. Минава час, минават два... Лекарят казва на сестрата:
- Аз ще ида да обядвам, а ти стой тука и наблюдавай родилката.
Веднага след излизането на доктора, сестрата забелязва малка ръчичка, която се подава от майката и й прави знак с пръст да се приближи.
Приближава се тя, а оттам се подава малка главичка и пита шепнешком:
- Лелче, оня садист, дето шамари децата по дупетата, тръгна ли си?