Имало в едно село една мома. От всички моми в околията тя била най-хубава. Красива като роза, нежна като кокиче. Чиста като сълза. Ама колкото била хубава толкова била и проста. Не можела две думи на кръст да върже, да не говорим да състави цяло изречение. Глупава, глупава, просто няма толкова тъп човек в целия свят.
Дошло време да я женят, харесал я някакъв момък от съседното село и поискал да се срещне с нея. Тогава майката на момата и казала:
"Дъще, когато дойдат да те видят бъдещите сватове, дума да не си проронила, че няма да те вземат. Само аз ще говоря!"
Дъщерята се съгласила и в уречения ден дошъл бъдещият съпруг с майка си и баща си.
Майката на момата дълго и нашироко разказвала. Говорела и говорела.
Накрая момъкът казал:
"Е, нека да оставим и момичето да каже нещо."
Момичето погледнало към тях и рекла:
"Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ.. чи вий по кой път минахти? Пу долния или пу горния?"
"По долния, защо?" - попитал момъкът
"Щоту на горния има едно голямо лайно, дето аз го изсраф!"
Един човек бил пратен от попа до съседното село за да купи ракия. На връщане станало късно и човека решил да попита селския поп за подслон. Попа го приел, нагостил и пуснал да преспи у тях, но се притеснил че младежа хвърля око на дащеря му. Попа рекал на попадията да застанат на леглата между младите, за да не се случи нещо през ноща.
През нощта обаче, след като всички заспали, младежът със странни звуци започнал да харка:
- Какво сега? Хааааарррррррр...
Дъщерята на попа му отговорила по сащия начин:
- Ами, идвай! Хааааррррр!!!
Попадията чула разговора и решила да се намеси:
- Ама, мини през всички! Хаааарррр...
Реда, в който били легнали, бил: младежа, попадията, попа и дъщерята.
Минал младежа през попадията оправил я прескочил попа и отишъл при дъщеря му. Тъкмо започвали, когато се чул гласа на попа:
- Нали щеше да минеш през всички!!! Хаааарррр...
Мъж вдига тост по случай петдесет годишнината на жена му: – Не пия за твоите 50 на които приличаш на кисела зелка! Не пия за твоите 35 на които беше като отлежал коняк, нито за твоите 25, когато беше като пенливо шампанско, а за твоите 17, когато беше като сочна праскова… Гостите се смутили, но жена му отговорила на тоста: – Не вдигам тост за моите 17, когато бях като сочна праскова, която ти взе нахапана, не за моите 25 като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели, не за моите 35 като отлежал коняк, който ти делеше с комшията, пия за моите 50, на които съм като кисела зелка, с която ти с удоволствие щеше да замезиш, ако не ти беше тъп ножа…
Една жена много обичала да играе голф. Един ден ударила топката по-силно и тя отскочила в гората. Тя отишла в гората, за да я потърси и намерила една жаба хваната в капан. Жабата й казала: - Ако ме освободиш от този капан, аз ще ти изпълня три желания. Жената помислила, но взела че освободила жабата…! Тогава жабата и казала: - Хубаво е, че ме освободи, но забравих да ти кажа, че има и едно условие към желанията, които ще ти изпълня - и то е - каквото си пожелаеш ти, съпругът ти ще го има десет пъти повече от теб. Жената казала: - Няма проблеми, искам да бъда най-красивата жена на света. Жабата я попитала: - Нали ти е ясно, че мъжът ти ще стане най-красивият мъж на планетата и че всички жени ще са луди по него. Жената й отговорила: - Няма проблем - нали аз ще съм най-красивата - той ще си пада само по мен. И така жабата казала "АЛАКАЗАМ" и хоп жената била най-красивата жена в целия свят. За второ желание тя си поискала: - Искам да съм най, ама най-богатата жена в света! Жабата пак я погледнала и отново й натяквала, но нали ти е ясно, че твоят мъж ще бъде 10 пъти по-богат от теб!? - Е, няма проблем! - отговорила жената - нали ние всичко делим - това не е проблем. И така жабата казала "АЛАКАЗАМ" за втори път и жената станала и най-богатата жена в света. Тогава жабата казала: - Хайде, скъпа, време е за третото ти последно желание! И жената без въобще да се замисля отговорила: - Искам да получа лек сърдечен пристъп.
Речник на средностатистическия перничанин:
Ооо! = Добър ден.
Аре! = Довиждане.
Опа! = Извинете, че ви настъпих.
Охоо! = Много си красива без дрехи!
А? = Би ли повторил, че не те разбрах?
Ааа. = Ясно, разбрах те.
Къде си бе копеле?/Къде ходиш бе, да те е*а? = Здравей приятелю, как си?
Мотам се насам-натам?/Нагоре-надолу? = Добре съм, благодаря че попита.
Аре бе, помияр/Аре ма, овцо! = Хайде де, докога ще те чакам?
Я, деба/Е*а си мамата/Я, глей! = Много интересно.
Чуеш ли бе, пендел? = Слушай ме внимателно!
Глух ли си бе, копеле? = Нали ти казах да ме слушаш.
Духай бе, педал! = Остави ме на мира./Гледай си работата!
Ти си е*ати пу*ката, сериозно говора. = Много си хубава(за жена)./На теб не може да се разчита(за мъж).
Ей, копеленце недоклатено! = Внимавай, ще те набия!
Немам кинти? = Няма да излизам днес.
Е*ало си е майката, ей! = Положението е много лошо.
Алоо, кво правиш ма, к*рво заспала? = ? Кой ти е дал книжка?
Аре на кафе. = Хайде да ходим на кръчма.
Аре в градинката. = Хайде да ходим да се напием на открито.
Изчезвай бе, боклук! = Няма ли да си ходиш?
Айдее! = Сега вече я втасахме.
Браво бе, копеле!/Виде ли го тоа?/Абе ей, дебил смотан! = Много си зле, видя ли какво направи?
Е*ати тъпото копеле! = Много си глупав!
Ку*вии, ставайте баща ви е пиян! = Ох, как се напих?
Е*ати мутанта! = Този е много висок.
Е са, да изгърмим една липа и идвам! = Изпушвам си тревата и ще дойда.
Шеймъс и Мърфи си пийвали кротко бира, но нямали много пари. След като си пребъркали джобовете, едва събрали едно евро. Мърфи казал: - Чакай малко. Имам една идея. Отишъл в съседния месарски магазин и се върнал с една голяма наденица. - Да не си полудял?– възмутил се Шеймъс. – Сега не ни останаха никакви пари! - Не се тревожи– успокоил го Мърфи. – Само прави това, което ти казвам. Двамата влезли в една кръчма и Мърфи мигом поръчал две големи халби Гинес и две чаши уиски Джеймисън. - Ама ти вече наистина си се смахнал!– притеснил се Шеймъс. – Знаеш ли какви неприятности ще си навлечем? Та ние нямаме никакви пари! - Не се тревожи, имам план – уверил го с усмивка Мърфи. – Наздраве! Пресушили чашите си, после Мърфи казал: - Слушай сега. Ще пъхна наденицата в цепката на панталона си и ще я закрепя с ципа. Ти ще коленичиш и ще я лапнеш. Барманът ги забелязал, изпаднал в дива ярост и ги изхвърлил. Шеймъс и Мърфи продължили в същия дух, кръчма след кръчма – обръщали чаша след чаша, при това съвсем безплатно. Накрая, в десетата кръчма Шеймъс с последни сили рекъл: - Мърфи, не мога повече. Пиян съм и вече не усещам коленете си! - А как мислиш се чувствам аз?– троснал се Мърфи. – Изгубих наденицата още в третата кръчма!