Тбилиси. Грузинец заложил 10 рублева банкнота, скрил се зад кофа за боклук и чака някой да мине, да се наведе за да я вземе и той да свърши бързо работата си отзад.
Минал един руснак, повъртял се, погледал я, навел се за секунда, грабнал банкнотата и изчезнал.
"Много бърз", помислил си грузинецът и заложил нова банкнота.
Минал един евреин, погледал банкнотата, поразмислил, сложил си шапката отзад, навел се, взел я и изчезнал.
"Много умен", помислил си грузинецът и заложил нова банкнота.
Спрял се пред нея друг грузинец, подритнал я с крака настрани и свил зад ъгъла.
"Хитър", казал си нашия човек и станал да оправи банкнотата. Навел се, почувствал нещо отзад и си помислил:
"И коварен!"
Казват на Лъвчо, че трябва да влезе в горската казарма:
- Как така ще влизам в казарма!?! Вие луди ли сте?!? Аз съм лъв! Цар на животните!
Тези от горскaта казарма му казали:
- Няма тука лъв - цар на животните! Всички влизат в казармата, така че и ти!
Какво да прави Лъвчо, влязал в казармата. Строили се сутринта Лъва, Мечо, Лисан, Вълчо и така до последното мъжко животно. Идва старшината - Зайо Байо. Оглежда ги и строго казва:
- Ей, Лъвчо, ти защо не си се постригал? Каква е тази грива?
- Аз съм лъв, цар на животните...
- Виж какво, лъве, тука няма цар и прочие! Да се пострижеш като оня мишок в края на строя...
Tогава "мишокът" казал:
- Аз не съм мишок! Аз Ежко Бежко...
Иванчо и Пешо били големи приятели в казармата. След като се уволнили си обещали да не се забравят и след това. Пешовата жена била много сексапилна и Иванчо страшно му се искало да и го вкара още като я видял за пръв път. Решил да я има на всяка цена. След няколко месеца, той написал писмо до бойния си другар Пешо:
- Пешо, да не забравяме старата си дружба, ще те чакам на гости в събота. След това отишъл до града и пазарил една прос*итутка за събота през ноща, като й казал:
- През цялото време ще играеш роля на моя съпруга.
Прости*утката се съгласила на всичко при вида на банкнотите.
В съботата Пешо пристигнал на гости у Иван. Хапнали пийнали, разказвали си случките от казармата. Дошло време за лягане:
- Пешо - обърнал се Иванчо към другаря си - В нашто село има обичай, когато имаш скъп гост го пускаш през ноща да спи с домакинята, демек с жена ми.
Пешо веднага се съгласил. Вечерта изчукал мнимата жена на Иван без да подозира, че това е някава проститука.
Разделили ли се на другия ден. Пешо обещал в най-скоро време да покани Иванчо у тях.
Минало се месец, два от Пешо никаква вест. Притеснявал се той, че трябва да отвърне със същото гостоприемство. Иванчо не се сдържал и му написал писмо:
- Как можеш да забравиш нашата дружба, моето гостоприемство...
Пешо му отвърнал на писмото с покана. Иванчо с нетърпение отишъл до селото на Пешо. Яли, пили, веселили се... Дошло време за лягане. Пешо и дума не обелвал. Но Иванчо му намекнал, че му е пуснал жена си. Пешо навел глава и дал с половин уста съгласие. Напънал я Иванчо, а оная жена взела да пъшка от удоволствие. Пешо чувал стенанията й, потил се и мърморил:
- Да ви е*а и обичая аз, скъсаха гъза на жена ми.
Една германка тръгнала на околоевропейско пътешествие , минала през държавите Италия, Римъния, Гърция и т.н.
Стигнала до България, както пътувала и се радвала на красивата природа - гледа едно стадо кози и един млад и строен мъж.
Тъй като не била правила от доста време с*кс, веднага я обзела мисълта за едно яко чукане с младежа.
Не могла да издържи и оптишла при него.
Говорили ,говорили и както си говорили, така и направи ли работата.
На нея страшно много й харесало и му казала :
-Не , ти си невероятен , взимам те с мен в Германия, ще чистя , ще готвя , пари ще ти давам , а ти само ще стоиш вкъщи и ще правиш с*кс с мен.
На младежа му се сторила добра идеята , но не можел да остави козичките , и й рекъл:
- Няма кой да се грижи са козичките и не мога да дойда с теб. Но му хрумнало да предложи брат си , който по цял ден само мързелувал.
Тя го попитала:
-А той добър еб*ч ли е като теб?
Той й отговорил:
-Ми, честно да ти кажа незнам , само знам, че преди две години на*ба една мечка и до ден днешен му носи мед пред врата...
Син отишъл на вилата на баща си на гости. Поживял няколко дена и след това една сутрин казал на баща си: - Тате, защо не махнеш този кенеф в двора. Направи нормална тоалетна в къщата. Излагаме се пред съседите. - Ти не ми давай акъл! – казал бащата. – Моят клозет не пречи на никой. Стои в дъното на двора, до оградата, близо до реката. Не се вижда от дърветата. - Тате, това е гадно. Никой вече не ползва такива клозети в двора. - Стига-а-а! – сопнал се бащата. - Не ме поучавай. Клозетът си остава там където си е. - „Хубаво!” - помислил си сънът. - „Аз нощеска ще реша въпроса радикално”. През нощта синът станал тихо от леглото. Промъкнал се в гаража. Запалил колата и бавно, бавно с колата, бутнал клозета в реката. На сутринта бащата влиза разярен в кухнята: - Ти ли бутна клозета в реката? – попитал бащата. - Няма такова нещо. – заоправдавал се синът. - Не ме лъжи. Ако си признаеш, това е половин грях и ще ти простя. Миналата година синът на съседа счупи стълбата им. Призна си и баща му не го наказа. - Е добре. Аз бях! – признал си синът. Пляс, пляс. Бащата плеснал два шамара на сина си. - Ама тате, защо? Нали каза, че ако си призная, ще ми простиш. Съседът как е простил на сина си за счупената стълба? - Да ама, когато съседското момче счупи стълбата, баща му не е седял на нея, както аз седях в кенефа...