Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната прос*итутка, която го обслужва на кредит. Прости*утката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.Изглежда, че хората в малките градове имат по-оптимистично бъдеще.
В една гора стоят и си приказват Прасчо и Мечо пух.
- Аве Мечо, откаде да си взема малко мед да ям, че съм много гладен. От два дена нищо не съм ял!
- Прасчо, слушай сега понеже си ми приятел ще ти кажа. Накрая на гората има едно дърво на което има кошер и ше можеш да ядеш.
- Ами ко да прая с пчелите като излязат. Къде ще се скрия? - питал Прасчо.
- Риташ кошера и тръгваш да бягаш, зад хълма има едно езеро, влизаш вътре, пчелите ще стоят малко и ще си тръгнат. След това ще излезеш.
Благодарил му Прасчо и тръгнал. Стигнал дървото, ритнал кошера и Пчелите излязли и почнали да го гонят. Бягал Прасчо минал хълма, обаче езеро няма. Продължава да бяга - езеро пак няма. Накрая го стигнали пчелите и му еб*ли мамата. След два часа, едвам вървейки, той се върнал при дървото с меда. Пред дървото стоял Мечо пух, който се излегнал, а до него стоял празен кошера с меда. Прасчо през сълзи го пита:
- Мечо Пухм защо ме излъга, нали бяхме приятели?
- Млакни ве свиня, не виждаш ли, че ми е тежко?