В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати
го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите
и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да
има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота.
Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
20 Признака, че сте от Провинцията

1. За вас “МакДоналдс” е скъп ресторант с вкусна храна и изискано обслужване.
2. Считате 100 долара на месец за висока заплата.
3. Повече от всичко на света мразите софиянците. Най-често се обръщате към тях със “селяни”.
4. “Москвич” – това е добър автомобил, а “Жигули” – истинска лимузина!
5. Ходите на вилата не за да почивате, а за да работите.
6. Купувате си битова техника от световно известните марки “Sonie”, “Panasonix” и “Pieonnear”, както и дрехи на най-добрите световни производители “Badidas”, “Naik” и “Ribok”.
7. Симпатизирате едновременно и на царя, и на комунистите.
8. 300 грама ракия на ден – за вас това не е алкохолизъм, а просто в реда на нещата.
9. Вместо “Извинете”, казвате “Опааа!”.
10. Любимият ви хипер-маркет е “Илиянци”, а ЦУМ – нещо като къща-музей.
11. Качвате се с подскок на ескалатора.
12. Настръхвате от вълнение в метрото.
13. Където и да отивате – минавате през гарата, защото ви е страх да използвате непроверени маршрути.
14. “Интернет клуб” ви звучи като публичен дом.
15. Когато ви кажат “кликни” – клякате.
16. Бързо се сближавате с шофьорите от “Градския транспорт”, тъй като само те слушат вашата музика.
17. 20 лева за такси до Центъра ви звучи нормално.
18. Отнасяте се врaждебно към банкомати и врати с фото-клетка.
19. Дънки, комбинирани с хавайка е последния писък на модата.
20. Докато пиете кафе във Виенската сладкарница – тайно набирате собствения си мобилен телефон. Вдигате след края на мелодията и провеждате кратък, но шумен разговор.


_________________
Из мемоарите на политзатворник от 1980.
Винаги съм бил убеден комунист, но си изпатих. Излежах си присъдата
с доблест и непоклатима обич към партията. Ето как започна всичко.
Бях председател на ТКЗС. На посещение ни дойде първият секретар
на ОК на БКП, заедно с членове на ЦК на БКП. Влязохме в банкетната
зала, а там на стената висяха портретите на др. Тодор Живков и
на най-млекодайната крава. Другарят Петров, ми нареди:
- Я да свалиш това говедо от стената!
- Кое по точно?
Последваха арест и осъждане на 3 години лек режим. Там ме
назначиха за диригент на самодейния хор. При едно посещение на
съдии от Върховния съд, ни бе наредено да организираме концерт
за високопоставените гости. Аз бях конферанс, и въодушевен обявих:
- Затворническият хор, съставен от мошеници, побойници, крадци и
насилници, ще изпълнят песента "От теб се учим партио любима."
Удължиха ми присъдата с 3 год. и ме преместиха в каменоломната.
Там ме назначиха за бригадир. С пълни сили заработих за общото
благо. Наближаваше националният празник и реших да направя
плакат, който закачихме на входа на кариерата.
"В чест на 9 септември, повече камъни за партията!"
Удължиха ми присъдата с още 3 год. И така до 1989год.
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Пазарджик.
- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето, удържал ти е за храна!
- Докторе, помагай! - казал Пешо, влизайки в кабинета на личния си лекар. - Жената ме изцежда от с*кс, а нямам силата да и отказвам. Какво да правя? - Няма страшно! - казал лекаря. - Имам едни хапчета специално като за теб. Пиеш едно хапче и си готов. Изпил Пешо хапчето и се прибрал. Вечерта, като си легнал жена му го прегърнала с надеждата за поредната доза „любов“, но ги очаквала голяма изненада - на оная му работа били поникнали ръце. Пробвал Пешо да го вкара, но ръцете подпирали във бедрата и не позволявали да извърши проникване. С натъжена физиономия, но със скрито задоволство обяснил на жената, че няма да се получи и заспал блажено и спокойно. Така продължила семейната идилия около месец, а мъжкото в него започнало да напира и решил да иде пак на лекар: - Вече си отпочинах добре. Дай някакво хапче, че да се скрият тия ръце. - А, не става така. - казал лекаря. - С хапче поникват, но се махат само хирургически и 8 месеца без с*кс. Излязъл Пешо омърлушен и седнал на една пейка в двора. Скалпела си е скалпел - страшно нещо. Минавайки от там, неговият стар приятел Киро, го забелязал и заговорил; - Пеше, що си оклюмал бре? Какво ти има? Той му обяснил ситуацията в която се намира и започнал да плаче. Киро седнал до него, прегърнал го и му казал; - Ех Пешак, няма нужда да си правиш операция. Аз също ги имам тези ръце но съм му намерил цаката. Удряш го силно по главата. Посягаш за втори удар, а той се прикрива с ръцете. Тогава вкарваш и те така те!
Една жена празнувала своя петдесет годишен юбилей - гости, ядене, пиене... Обичайните неща. Съпругът и вдигнал тост: "Вдигам тост не за твоите 50 год., на които си като кисела зелка, вдигам тост не за твоите 35 год., на които бе като ароматен френски коняк, вдигам тост не за твоите 25 год., на които бе като пенливо шампанско, а вдигам тост за твоите 17 год., на които бе като сочна праскова!..."
Гостите онемели притеснено... Рожденничката се изправила с чаша в ръка: "Вдигам тост не за моите 17год., на които бях като сочна праскова, която ти взе нахапана, вдигам тост не за моите 25 год., на които бях като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели, вдигам тост не за моите 35 год., на които бях като ароматен френски коняк, който ти делеше с комшията, а вдигам тост за моите 50 год., на които съм като кисела зелка, с която ти с кеф би замезил, ако не ти беше тъп ножа, за да я нарежеш!"
В съда:
- Отивам на риба и цял ден - нищо. Таман си тръгвам и опа, нещо се закачи на въдицата. Дърпам и изваждам някаква жаба.
- "Пусни ме рибарю, аз съм златната жаба и ако го сториш ще ти изпълня едно желание."
-"Добре, викам си на акъла, за какво ми е тая жаба и понеже играя на тото я накарах да ми каже шест числа. Прибрах се и попълних фиш с нейните числа. И няма да повярвате - ударих джакпота. И като се почнаха едни веселби - цяла седмица. Сетих се за златната жаба и реших да отида да й благодаря. Попитах я какво да направя за нея.
- "Искам да ме любиш, защото аз всъщност съм омагьосана принцеса!"
Гледам я аз - крастава и грозна жаба, ама нали ме направи милионер. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи и почнах да я чукам. По едно време отварям очи и гледам - гадната жаба се превърнала в красиииива, неееежна четиринадесет годишна девойка.
Ето така седят нещата, господин съдия ...
Една бременна жена с тризнаци се разхождала по улицата, а в същото време маскиран въоръжен мъж обирайки банката, стрелял три пъти в корема… За щастие на майката, бебетата били спасени! Акушер-гинеколога решава да остави куршумите, смятайки, че е много рисковано да ги извади. След време жената родила две момиченца в стабилно здраве и едно момченце. Минали 15-16 години и един ден отива една от дъщерите плачейки пита майка си: - Мамо, какво се случва?! Изпишках се и този куршум излезна от мен? Майката казва, че не е нищо сериозно и обяснява случката от преди 15-16 години. Една седмица по-късно втората дъщеря идва в стаята и плаче. - Мамо изпишках се и този куршум излезна от мен. Отново майката обяснява какво се е случило преди 16 години. Една седмица по-късно идва плачейки и синът: - Хайде, не плачи, не се е случило нищо сериозно. Изпишка се и излезна куршум от теб нали?! - НЕЕЕЕЕ! Ударих си една чекия и застрелях кучето.