Слави Трифонов влиза в луксозен ресторант и сяда на запазената за него маса. Докато се настанява, неволно бута с лакътя си лъжицата и я събаря на пода. Сервитьор дотичва веднага, вади нова лъжица от джоба си и я поставя пред тв водещият.
Трифонов впечатлен от бързината на услугата го пита:
- Всички келнери ли носят лъжици в джобовете си?
- Вижте, наскоро Консултант по ефективността инспектира дейността ни и откри, че 25% от клиентите ни бутат лъжицата, и че носейки резервна - ще спестим ходенето до кухнята, а и ще бъдем много по-ефективни! - отговаря сервитьорът.
Слави хапва топла супа, пържола и десерт, а когато иска сметката си - отново задава въпрос на обслужващият го келнер:
- Извинете ме, но защо от дюкяна Ви виси връвчица?
- Експертът по ефективността също така установи, че прекарваме прекалено много време, миейки си ръцете, след като сме били в тоалетната. Така че в другият край на връвчицата е закачен моя п*нис. Когато ходя по малка нужда просто използвам конеца. По този начин никога не ми се налага да се докосвам, а и няма нужда да си мия ръцете.
- Тогава как си вкарвате п*ниса обратно в гащите? - продължава да любопитства Слави.
- Не знам за колегите, но аз лично използвам резервната лъжица! - споделя келнерът.
УЧИТЕЛСКИ бисери:
- Георги, моето момче, гледай ме внимателно, ако искаш да разбереш поне нещичко за маймуните!
- Сега се смеете вие, смея се и аз, но на края на срока ще си разменим ролите!
- Ти, ти и топката, и тримата при директора.
- Ще изгоня всички и ще работя с останалите.
- Изплюй дъвката в кошчето, да не я изплюя аз!
- Тук е написано черно на бяло със зелено.
- Имам да казвам нещо на някои от вас, но първо ще го кажа на всички.
- Това съчинение е написано с левия крак, и то с мазола!
- Отдавна съм установила, че ви липсват първите седем години, а на някои от вас и повече, така че няма нужда да ме убеждавате в това!
- Счупеното имущество се удвоява в троен размер...
- Внимавай, че си вързал три пъти и цъфнал четири пъти по френски език!
- Нито едно природно явление не може да ме спре да ви напиша отсъствията!
- Конят, освен всичко друго, е и средство за удоволствие...
- Да направим квадратен чертеж с известна правоъгълност...
- Ученици, начертайте окръжност с формата на кръг!
- През 1742 година, както си спомняте...
- Цял час чукам ли чукам, а вие - нито "Ах!", нито "Ох!"!
- Да знаете! На парченца ще ви нарежа, в бурканчета ще ви затворя! И всичко това от любов към вас.
- Когато часовникът удари 13 пъти, не само че последният е грешен, но и поражда съмнение в останалите дванайсет...
- Не ме гледайте какво говоря! Следете мисълта ми там, където я има.
- Има отсъстващи - виждам ги!
- Ученикът с дъвката - в коша!
- Говорете си наум, че притеснявате изпитваните!
- Браво бе! Вие много учите! Вчера влизам в едната стая - двама четат, двама спят, влизам после в другата - точно обратното.
- Казала съм: като се прозяваш, да си затваряш устата.
- В българската възрожденска къща е имало три вида стаи - големи, малки и двор.
- Ако Йовков беше жив, щеше да се обърне в гроба.
- Подчертайте с кръгче!
- Последните два чина да излизат моментално, утре да си доведат и родителите!
- Какво ми се мъкнете на тумби един по един?!
- Ами така е като с едното ухо слушате, а с другото приказвате.
- По коя тема ще говориш, Петко? Забележи, че само на теб давам избор по какво да те скъсам!
- Ученици, тъй като утре е събота и неделя...
- Деца, много сте ми умнички, ама що тъй простейте, бе келеши.
- Погледни се на какво приличаш! Панталонът ти смачкан, обувките - мръсни, не си се обръснал. Все едно си петгодишен...
Иванчо, казва учителката, престани да цъкаш с тази химикалка!
- Мъчи ме един въпрос! - замислено казва Иванчо.
- Какъв въпрос? - пита учителката.
- Химикалка нали е от женски род? - пита Иванчо.
- Да! - казва учителката.
- А пълнител нали е от мъжки род?
- Да! - казва учителката.
- Е, тогава като цъкам, защо не се раждат малки химикалчета?
Учителката се замислила, но нищо не ѝ дошло на акъла и ядосано казала.
- Питай баща си, като се прибереш.
Прибрал се Иванчо и веднага попитал баща си. Замислил се и той, и след малко казал.
- Я бягай да питаш майка си, тя ги разбира тия работи.
Отишъл Иванчо при майка си и я попитал същото. Тя го погледнала замислено и казала.
- Я не ме занимавай с глупости.
Излязъл Иванчо на улицата седнал на тротоара и продължил да цъка с химикалката и да си приказва на глас. Минал един полицай, спрял пред него и строго го погледнал.
- Какво си приказваш, бе момче? И какво ми цъкаш с тази химикалка?
Погледнал го Иванчо и му казал какво го гложди.
- Вие сте умен човек г-н полицай, няма как да не знаете защо е така?
Поласкан от думите му, полицая взел химикалката, повъртял я замислено в ръце и я отворил. Извадил пълнителя, разгледал го, а от него изпаднала пружинката.
- Ами ето! - казал полицаят.
- Всичко е ясно. Има спирала!
Сподели