Пита един дядо бабата си:
- Ама, дърто, ако умра преди теб сигурно по потник и гащета, и с чехли на краката ще ме заровиш?
- У, бре! Пепел ти на езика! В костюм, с вратовръзка и най-хубавите ти пантофи ще е.
Минало известно време и дядото се престорил на умрял.
Бабата го нагиздила с тениска, шорти и кецове, и седнала да плаче край ковчега:
- Оооххх, дядоооо... на кого ме оставииии... къдеее отиваааашшшш?!
А старият се надигнал и викнал:
- На мач отивам, мамата ти д*йба, стисната скръндзо!
Лорд се обръща към сина си:
- Млади господине, Вие получихте добро образование, имате завидно положение в обществото, време е да помислите за семейство. Какво ще кажете за брак с лейди Маргарет? Тя също е от старинен род като нашия, красива е…
- Не я искам!
- Добре, а какво ще кажете за лейди Емили? Тя не е от знатен род, но родителите ѝ са крупни индустриалци, тя е образована…
- Не я искам!
- А лейди Дороти? Тя не е богата, но е мила, симпатична, спортистка…
- Не я искам!
- Добре, кажете какво искате?
- Искам Джордж, камериера…
- Но той е католик!!!?
Влиза един в кръчма. Присяда до бара и си поръчва питие. На маса до бара сядат двама и той неволно чува разговора им.
Единият:
– Та ти откъде беше, приятел?
– От София.
– Я, и аз съм от София! Келнер, дай по едно пиене!
След малко:
– Като си софиянец, от кой квартал си?
– От „Люлин”.
– Я, и аз съм оттам. Келнер, дай по едно!
След малко:
– Добре, а в кой блок живееш?
– Ами в 501-ви.
– Ей, ама и аз съм от 501-ви! Келнер, дай по едно!
– А в кой вход си?
– В „Г”.
– Не думай, бе! Че и аз съм в този вход! Келнер, по едно!
– А на кой етаж си тогава?
– На 6-ти.
– Ти ме уби, бе! Та и аз съм на 6-ти етаж! Келнер, дай по едно!
– А в кой апартамент живееш?
– В 88-ми.
– Ей, и аз живея в 88-ми апартамент! Келнер, дай по едно!
Тука клиентът се облещил и попитал бармана:
– А бе тия двамата да не са луди?
– Ами! Баща и син са, търсят си повод за напиване!
- Вчера претърпях тежък железопътен инцидент!
- Господи! Добре ли си?
- А бе, жив и здрав съм, ама... Чакай да почна отначало. Влизам аз в купето, а там - някакъв смотльо и жена му. А оная - някаква яка мацка с минижуп и изрязано потниче. И си личи, че ѝ се чука, та ѝ се реве! Докато пътувахме се скъса да ми хвърля мръснишки погледи и да ми прави многозначителни намеци. То не беше облизване на устни, то не беше чекнене на седалката с широко разтворени крака. А отдолу - без гащички, брат!
- Чакай сега, че нещо много се отплеснахме! Нали спомена нещо за тежък железопътен инцидент?
- Е, тъкмо бях стигнал до него, де! Та, значи, когато влакът влезе в тунел - по погрешка из*уках смотльото!
- Кой взима важните решения у вас?
- Ами как кой, мъжът ми естествено, нали е главата на семейството! Всичко важно той го решава, аз се занимавам само с дреболиите.
- Дайте пример?
- Ами той решава най-глобалните неща, а аз се занимавам така... с ежедневието, с бита - подробностите, един вид.
- А по-конкретно?
- Ами по-конкретно... Аз например решавам кога и какво ще има за ядене, къде да излезем вечерта, къде ще ходим на почивка, къде да учат децата, къде да си купим къща, какъв да е интериора...
- А какви са важните неща, които той решава?
- О, ами нали ви казах - глобалните неща... Дали подкрепяме разширяването на Европейския съюз, дали сме за ядрено разоръжаване...
Сподели