Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума - никой на около не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите... Постоянно пазарувах, а два пъти
дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил... И за чий... интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската, цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че... дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на м**ната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смръдлив Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!!!!!
След дълги пости поп Вечерко преял на Задушница, стомахът му се подул и седмица след това не му минавало. След като болките започнали да се усилват, поп Вечерко се оплакал на познат лекар, който имал гинекологична клиника в Енорията. Гинекологът го разпитал за проблема и го поканил в клиниката на преглед. Прегледал го и му казал: - Дедо попе, проблемът ти е лесно решим, но процедурата не е приятна и е добре да ти сложа една упойка, та да я преживееш по-леко. Накарал попа да легне в една от стаите в клиниката, сложил му упойка и когато заспал, направил му една клизма и оправил нещата. През това време в клиниката постъпила и една циганка, бременна в десетия месец, и поради липса на място я настанили на съседното легло в стаята на попа. Циганката родила веднага, след което оставила детето в чаршафите и се измъкнала незабелязано от клиниката. Поп Вечерко се събудил, дошъл бавно на себе си след упойката, чувствал се леко, коремът бил изчезнал, само задникът го болял. Когато бебето се разплакало, попът се изчервил целия, притеснил се и взимайки бебето със завивките, се изнизал тихо от стаята. Минали години, бебето станало голям момък, поп Вечерко остарял, силите го напуснали и той легнал на смъртен одър. Момчето се разплакало край него: – Татко, таткооо…… Поп Вечерко тихо му махнал с ръка да се наведе над него: - Сине, умирам, прости ми! Ще ти кажа една срамна тайна. Аз не съм ти татко, а майка! Татко ти е поп Цанки от съседното село…
След дълги пости поп Вечерко преял на Задушница, стомахът му се подул и седмица след това не му минавало. След като болките започнали да се усилват, поп Вечерко се оплакал на познат лекар, който имал гинекологична клиника в Енорията. Гинекологът го разпитал за проблема и го поканил в клиниката на преглед. Прегледал го и му казал: - Дедо попе, проблемът ти е лесно решим, но процедурата не е приятна и е добре да ти сложа една упойка, та да я преживееш по-леко. Накарал попа да легне в една от стаите в клиниката, сложил му упойка и когато заспал, направил му една клизма и оправил нещата. През това време в клиниката постъпила и една циганка, бременна в десетия месец, и поради липса на място я настанили на съседното легло в стаята на попа. Циганката родила веднага, след което оставила детето в чаршафите и се измъкнала незабелязано от клиниката. Поп Вечерко се събудил, дошъл бавно на себе си след упойката, чувствал се леко, коремът бил изчезнал, само задникът го болял. Когато бебето се разплакало, попът се изчервил целия, притеснил се и взимайки бебето със завивките, се изнизал тихо от стаята. Минали години, бебето станало голям момък, поп Вечерко остарял, силите го напуснали и той легнал на смъртен одър. Момчето се разплакало край него: – Татко, таткооо… Поп Вечерко тихо му махнал с ръка да се наведе над него: - Сине, умирам, прости ми! Ще ти кажа една срамна тайна. Аз не съм ти татко, а майка! Татко ти е поп Цанки от съседното село…