Двама съседи ловили риба. На единият все му кълвяло, а другият и жаба не успял да улови.
- Завиждам ти, като те гледам колко риба си хванал... а аз нищо. Каква стръв използваш?
- Хляб, ама специален!
- Как така специален? От къде да намера и аз такъв?
- Ами виж сега, като видиш жена ти да се разхожда по двора с поличка, взимаш парче хляб и я чакаш да се наведе. Щом се наведе отиваш при нея и го потъркваш между краката й. Няма начин да не се възбуди и ще подмокри хляба. С него рибите ще се скъсат да кълват.
- А ти от къде знаеш, че ще стане?
- Е, всеки път така правя с моята.
И така, преди следващия риболов, човекът решил да се възползва от съвета на комшията си. Жена му се разхождала из двора по поличка. Щом се навела, мъжът й веднага изтичал и започнал да я търка с хляба между краката. Жената без да се обръща измъркала:
- Ооо, комшо, пак ли за риба?
Митре бил женен от година, а вече взел да се оглежда у балдъзката. Много му се искало, ама го било страх, че ще се разчуе. Накрая измислил начин. Натоварил каруцата с чували с жито - ще ходи в съседното село на мелница. Изкарал каруцата извън село, па пеша се върнал, покатерил се на покрива и завикал в комина:
- Уууу... я съм вампирот! Сите, че ви изтръшкам, ако Митре не оноди балдъзката! Уууу... Сите, че ви изморим, че ви затрием! Да знаете... Уууу... Митре да оноди балдъзката!
Слезнал от къщата и отишъл с каруцата на мелница. След два дни се връща, а в къщата - всички умълчани!
- Кво ви става бре хора?
- Мани, мани! Не е за казване!
- Нищо бе, речете!
- Ти като замина и дойде вампирот и вика, че ни затрие всички, ако ти не онодиш балдъзката...
- Сакън бе хора, как можете от мен такова да сакате!
- Е ти ни беше последна надежда. - рекла бабата. - Явно, сите че мреме...
- Ба що не размишлиш, чедо, - рекла тъщата - е не чак наистина да я онодиш, барем малкочко, е те тоник!.
- Ааа.., тая нема да стане - скокнала балдъзката. - Или като кака - или никак!!