В едно купе пътуват четирима юзери. Всеки от тях има по един билет. В съседното купе, пътуват четирима системни програмисти. Имат един билет за четиримата. Очаква се да премине контрола. Системните програмисти се скриват в тоалетната на вагона, контрольора проверява билетите на юзерите, стига до тоалетната, тропа, от там се подава една ръка с билет, контрольора го проверява и продължава.
Същите две компании се връщат с влака. Този път четиримата юзери имат един билет за всички, а системните програмисти нямат нито един. Отново се очаква контрола. Юзерите, се скриват в тоалетната, системните програмисти тропат на вратата, един от юзерите подава билета, системните програмисти го взимат и се скриват в другата тоалетна. Минава контрольора...Извод:
Не всеки алгоритъм, разработен от системните програмисти, е подходящ за юзерите!
Един баща имал сляпа дъщеря, отишъл на врачка да търси лек. Врачката му казала, че дъщеря му ще прогледне, но баща и щял да умре. Нищо си рекъл бащата, аз моя живот съм го изживял, поне дъщерята да прогледне... Отишъл човекът в кръчмата и почнал да пие. Пил, пил, но не го ловило, не могъл да умре от пиене. Тръгнал си, и си рекъл: - Белким мине някоя кола да ме бутне... Но не минал нито един автомобил. - Няма да е днес! - рекъл си човека и се прибрал. На портата жена му се развикала: - Айде бе къде ходиш, никакъв те няма, съседа умря, а дъщеря ни прогледна!
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се приберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: "Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални." Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено.
- Майстор ли си викала, Марийке? - пита Иванчо.
- Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него.
- И ти му направи сладкиш?
- О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
Един дядо отишъл в банка за сперма и доктора му дал едно шише - да го напълни и да го донесе. На другия ден дошъл дядото и казал: - Прибрах се, опитах с лявата ръка, после с дясната ръка и не можах, след това извиках жената, и тя пробва с лявата ръка и с дясната ръка, и пак не стана, извиках доведената ми дъщеря, и тя опита с двете ръце и устата - и пак не стана, дойде и съседката, и тя се опита първо с лявата, после с дясната и накрая с устата обаче явно никой не може да я отвори тая проклета бутилка...
Съпруг разбрал, че жена му се заиграва с мъж от друг град и започнал да я държи по от късо. Жената се обадила на любовника си и му обяснила, че мъжът и е разбрал и не могат да се срещат повече, а той и отговорил, че ще направи нещо по въпроса. На следващия ден, пристига телеграма до съпругата (изпратена от любовника): - „Леля ти почина. Утре е погребението. Трябва да дойдеш." – Скъпи, трябва да отида! Тя ми беше много близка. Мъжът се позамислил и отсякъл: – Добре, но отиваш с мама. Жената пак се обадила и обяснила за ситуацията. Мъжът качил майка си и жена си в колата и ги закарал на автогарата. Изчакал да тръгне автобуса и се прибрал. Пристига автобуса в съседния град и двете жени слизат. От две коли слизат двама и канят двете жени. Свекървата се качва в едната кола, а снахата в другата. И така, три дни нито се виждат, нито се чуват. На четвъртият ден спират две коли на автогарата. От едната слиза снахата и се качва в автобуса, от другата слиза свекървата и сяда до снахата. Снахата пита гузно свекървата: – Мамо, какво ще обясняваме? А свекървата рекла: – Ти дъще к'вот искаш обяснявай. Аз на деветях и четирсетях, пак съм тук...
Сподели