Англичанинът, французинът и бай Ганьо умрели и решили да се пробват в Линукския рай. Там ги очаквал самият Господ. - Какви сте вие? – попитал той. - Линукс администратори. – отвърнали всички. - Добре, сега ще ви проведа малък тест. Но да за знаете, че ако се провалите, отивате право в /dev/null. Всички потръпнали. - Добре, започваме. – продължил Господ. – С какви дистрибуции сте работили? - Федора – казал англичанинът. - Убунту – казал французинът. А бай Ганьо казал: - Бонго-бонго! Всички се спогледали, а Господ попитал: - Къде се намира мрежовият конфигурационен файл във вашата дистрибуция? - /etc/sysconfig/network-scripts/ifcfg-името-на-интерфейса – отговорил англичанинът. - /etc/network/interfaces – отговорил французинът. - Бонго-бонго – отговорил бай Ганьо. - И къде се намира това „бонго-бонго”? – попитал Господ. - В директория „бонго-бонго” – уверено отвърнал нашенецът. - Добре, друг въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира програма във вашата дистрибуция? - yum install името-на-пакета. – отговорил англичанинът. - sudo apt-get install името-на-пакета. – отговорил французинът. - bongo bongo. – отговорил бай Ганьо. - Хм... Какво значи това? – попитал Господ бай Ганьо. - Ами bongo е командата с която се инсталират пакети, а "bongo" е името на скрипта, с който се компилира пакетът "bongo". – с гордост отвърнал бай Ганьо. - Добре. Последен въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира вашата дистрибуция? - Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – казал англичанинът. - Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – отговорил французинът. - Ами значи... – започнал бай Ганьо. – Бутам бонго-бонго сиди-то, маунтвам бонго-бонго партишъна, дърпам бонго-бонго тар в гъза-то и го опъвам, после... - Достатъчно. – отсякъл Господ. – Изпитът свърши. Всички се умълчали. После англичанинът се престрашил и попитал: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Не! – казал Господ. И французинът се престрашил: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Не! – и на него казал Господ. Дошъл ред и на бай Ганьо да се престраши: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Бинго! – бил отговорът.
Умрял Бил Гейтс и отишъл при Св. Петър, който му казал:
- Много се чудя дали да те пратя в Рая или в Ада. Ти си дал толкова много на човечеството, компютъра е във всеки дом, без интернет вече не може, и заслужаваш да отидеш в Рая. От друга страна си създал Уиндоус, за което трябва да гориш в Ада! Затова ще направя нещо, което никога не съм правил - ще ти разреша да си избереш къде да те пратя, ако искаш първо да ти покажа Рая и Ада ?
Бил Гейтс се съгласил и помолил да разгледа двете места.
Отишли първо в Ада. Гледа Бил - плаж, море, слънце, красиви жени на припек, много алкохол - страшно му харесало! Помолил да види и Рая. Отишли там и видели пухкави облачета. ангелчета подскачали нагоре надолу - мир и спокойствие. Тогава Бил Гейтс казал:
- Св. Петре, много ти е хубав Рая, ама все пак мисля да избера Ада!
Св. Петър се съгласил и го пратил в Ада. Минал се един месец и Св. Петър слиза да види какво е станало. Намира Бил Гейтс да ври в един котел, а около него дяволите подклаждат огъня.
Бил го видял и проплакал:
- Абе Св. Петре, виж колко е ужасно тук, какво стана с морето, жените, слънцето ?
- ААааа! - отговорил Св. Петър - това беше само скрийнсейвъра!
Лъвът в софийската зоологическа градина умрял и изпратили един самолет да докара друг лъв от Африка.
Взели един лъв в клетка и го карат за София, но на връщане самолета се развалил и кацнали в пустинята да го оправят.
Минали един, втори, трети ден а на лъва определената дажба храна свършила. Той търпял,търпял, не можал да стои гладен, разбил клетката, видял механика и му казал:
- Ще те ям.
А механика му казал:
- Ако се развали самолета няма кой да го направи и ти пак.. Минал по-напред, видял пилота:
- Ще те ям.
- Ако ме изядеш като няма кой да кара самолета пак долу...
Оклюмал се лъва, тръгнал обратно към клетката, но срещу него се задала стюардесата наперена. Лъва казал:
- Охо, поне теб мога да изям.
А тя му отговорила:
- Ако искаш теб да те еб*т тия двамата до София яж ме.
Барак Обама умрял. След 10 години, той се отегчил и помолил Господ да му позволи да посети Земята, за да види какво е положението в страната му. Господ се съгласил и го освободил.
Обама отишъл в един бар в Ню Йорк, поръчал си една бира и попитал бармана какви са проблемите на страната. Барманът, с изненада, казал:
- Какви проблеми може да имаме? Ние сме велика империя и всичко около нас е наше.
- Как така наше? А Ирак, а Афганистан?
- И те са наши!
- А Европа, Африка, Близкия изток?
Барманът извадил изпод тезгяха един глобус и гордо го завъртял:
- Казвам ти - ние сме една велика империя! Целият свят ни принадлежи!
Обама, радостен, горд и доволен, изпил бирата си и казал:
- Е, благодаря ти, приятелю! Колко ти дължа?
Барманът:
- Една рубла и двадесет цента...
Лъвът в софийската зоологическа градина умрял и изпратили един самолет да докара друг лъв от Африка.
Взели един лъв в клетка и го карат за София, но на връщане самолета се развалил и кацнали в пустинята да го оправят.
Минали един, втори, трети ден и на лъва определената дажба храна свършила. Той търпял, търпял, не могъл да стои гладен, разбил клетката, видял механика и му казал:
- Ще те ям.
А, механика му казал:
- Ако се развали самолета няма кой да го направи и ти пак.. Минал по-напред, видял пилота:
- Ще те ям.
- Ако ме изядеш като няма кой да кара самолета пак долу...
Оклюмал се лъва, тръгнал обратно към клетката, но срещу него се задала стюардесата наперена. Лъва казал:
- Охо, поне теб мога да изям.
А, тя му отговорила:
- Ако искаш теб да те е*ат тия двамата до София яж ме.
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се и шофьорът казва: – В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо! Пътникът: – Кой? Таксиметровият шофьор: – Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става. Пътникът: – Възможно е, но все пак няма идеални хора. Шофьорът: – О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи! Пътникът: – Звучи невероятно направо! Шофьорът: – Има и още. Паметта му е като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен! Пътникът: – Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него? Шофьорът: – Всъщност, аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибаната му жена...
Сподели